Выбрать главу

Поставиха капака. Шестима матроси вдигнаха ковчега на раменете си, зад тях тръгна монахът, а след него цялото население на квартала. В църквата, вляво от олтара извадиха една плоча. Започна заупокойната служба.

Неаполитанците стигат във всичко до крайност: може би същите хора, които ръкопляскаха при обесването на Карачиоло, сега се обливаха в сълзи и неудържимо ридаеха под звуците на молитвата, която четяха свещениците над ковчега му. Мъжете се блъскаха с юмруци в гърдите, жените раздираха с нокти лицата си. Човек можеше да помисли, че кралството е постигнато от някакво общо нещастие, някакво всенародно бедствие. В действителност скръбта по адмирала беше обхванала едно малко пространство, от склона Джиганте до замъка Уово, и на сто крачки от църквата продължаваха да палят къщи и да убиват патриоти.

Тялото на Карачиоло беше положено не във фамилна гробница, а в импровизиран гроб в църквата. На плочата не отбелязаха с никакъв знак, че именно тук почива защитникът на неаполитанската свобода, станал жертва на самолюбието на Нелсън. Жителите на квартала Санта Лучия, мъже и жени, се молеха на гроба чак до вечерта, а заедно с тях и монахът.

Когато се стъмни, той стана, взе лавровия си посох и се за-изкачва по склона Джиганте, тръгна по улицата Толедо, където всички бедняци почтително му се кланяха, и влезе в манастира Сан Естреймо. След четвърт час той излезе от там като гонеше пред себе си магарето и тръгна заедно с него по пътя към моста Магдалина.

Едва беше стигнал предните постове на кардинала и към него се посипаха възклицания на симпатия и уважение още по-многобройни, и главно, по-бурни отколкото в града. Шумът от гласове, предизвикан от появяването му, стигна и до кардинала и вратите на резиденцията се отвориха веднага пред монаха, като пред стар приятел.

Той привърза магарето за стълба на вратата и тръгна по стълбата към втория етаж. Руфо седеше не терасата и проверяваше дневните разходи. Като чу стъпките на монаха, той се обърна и каза:

— А, това сте вие Фра Пачифико!

Монахът въздъхна:

— Аз самият, Ваше Високопреосвещенство.

— Радвам се да Ви видя отново. През цялата кампания Вие бяхте добър и храбър слуга на краля. Дошли сте да ме молите за нещо? Ще направя всичко, което е в моята власт. Но, предупреждавам ви предварително, властта ми вече не е толкова голяма, — добави той с горчива усмивка.

Монахът поклати глава.

— Надявам се, че това, за което съм дошъл да Ви моля, монсеньор, не превишава пределите на властта Ви.

— Добре, слушам ви.

— Аз съм дошъл монсеньор, да Ви моля за две неща: да ме освободите, тъй като кампанията приключи, и да ми посочите по какъв път да стигна до Йерусалим!

Кардиналът изгледа Фра Пачифико с учудване.

— Да ви освободя? Струва ми се, че вие сам се освободихте, без да искате съгласието ми.

— Монсеньор, аз действително се върнах в своя манастир, но и там бях готов да изпълнявам заповедите на Ваше Високопреосвещенство.

Кардиналът кимна в знак на одобрение.

— Колкото до пътя до Йерусалим, — продължи той, — лесно мога да ви го покажа. Но мога ли първо да Ви попитам, любезни Фра Пачифико, какво смятате да правите в светите места?

— Да се поклоня на Гроба Господен, монсеньор.

— Вашият манастир ли ви изпраща, или това е покаяние за греховете, което вие сам сте си наложили?

— Това е покаяние за греха.

Кардиналът се замисли.

— Значи сте извършили голям грях?

— Боя се, че да!

— Вие знаете, че църквата ми дава големи права.

Монахът поклати глава.

— Монсеньор, — промълви той, — аз вярвам, че наказанието, наложено на човек от самия себе си, е по-угодно Богу, отколкото покаянието, предписано му от други.

— А как смятате да извършите това пътешествие?

— Пеша, като събирам подаяния по пътя.

— Това ще бъде дълъг и изтощителен път!

— Силите ще ми стигнат.

— Но пътят е опасен!

— Толкова по-добре! Нямам нищо против да натупам по пътя някой негодник, вместо бедния Джакобино.

— За да не се проточи вашето пътешествие, ще трябва от време на време да молите капитана на някой кораб да ви качат на борда.

— Ще се обърна към християните, и когато им кажа, че отивам да се поклоня на нашия Господ Исус Христос, те няма да ми откажат.