2. Английските гренадири ще владеят вратите на форта в деня на капитулацията.
3. Френският гарнизон ще напусне замъка на другия ден след капитулацията, със своето оръжие и снаряжение. Той ще чака пред вратите на форта отряд от португалски, английски, руски и неаполитански войници, който да ги замени в крепостта. След това френският гарнизон ще предаде оръжието си.
4. На офицерите да бъдат оставени шпагите им.
5. Гарнизонът да бъде натоварен на корабите от английската ескадра, където да остане докато бъдат приготвени корабите, които трябва да го отведат във Франция.
6. Когато английските гренадири овладеят форта, всички поданици на Негово Величество ще бъдат предадени на съюзниците.
7. Пред френското знаме ще бъде поставен караул. Той ще остане там, докато не го смени английски офицер с английски екип. Едва след това над форта може да бъде издигнато знамето на Негово Величество.
8. Частната собственост ще бъде запазена. Цялата държавна собственост, както плячката, добита от грабеж, ще бъдат предадени заедно с форта.
9. Болните, които не са способни да се движат, ще бъдат лекувани за сметка на френското правителство и след оздравяването им да бъдат изпратени във Франция.
Този документ, съставен предния ден, беше подписан от Межан и беше необходимо само одобрението на краля, за да поставят подписите си херцог дела Саландра и капитаните Тръбридж и Бол. Кралят даде съгласието си и още същия ден капитулацията беше подписана. Под нея няма подпис на кардинал Руфо, което доказва, че той напълно беше скъсал със съюзниците.
Условията на капитулацията носеха дата 11 юли, но бяха подписани, както вече казахме, едва на 12-ти. И чак на 13 юли съюзниците се появиха пред вратите на замъка, за да го заемат.
Час преди това Межан покани Салвато в кабинета си. Двамата се поздравиха вежливо, но хладно. Полковникът посочи едно кресло. Салвато седна, а Межан остана да стои прав, опрян на облегалката на другото кресло.
— Господин генерал, — започна той, — помните ли какво се случи в тази стая, когато за последен път имах честта да разговарям с Вас?
— Превъзходно си спомням, полковник. Сключихме договор.
— А помните ли при какви условия беше сключена сделката?
— Беше уговорено, че за двадесет хиляди франка на човек Вие ще ни прехвърлите във френските владения.
— Бяха ли изпълнени условията?
— Само по отношение на единия.
— В състояние ли сте да ги изпълните и за другия човек?
— Не.
— Какво да правим?
— Струва ми, че всичко е много просто. Дори и да бяхте пожелали да ми направите отстъпка, аз не бих поискал да я приема от Вас.
— Това ме успокоява. Аз трябваше да получа четиридесет хиляди франка за спасението на двама души. Получих двадесет хиляди и ще спася само един. Кого?
— Тази, която е по-слаба и не може да се спаси сама.
— Значи, вие самият имате шанс за спасение?
— Имам.
— Какъв?
— Не видяхте ли бележката, която лежеше в кутията, на мястото на парите. В нея ми съобщаваха, че ме пазят.
— Вие искате да ми доставите неудоволствието да Ви издам? Шеста точка от условията за капитулация гласи, че всички поданици на негово величество ще бъдат предадени на съюзниците.
— Успокойте се. Ще се предам сам.
— Казах Ви всичко, — произнесе Межан, като леко наклони глава, което значеше: „Можете да се върнете в стаята си“.
— Затова пък аз не Ви казах всичко, — възрази Салвато с глас, който дори не трепна.
— Говорете.
— Имам ли право да Ви попитам, как смятате да обезпечите спасението на синьора Сан Феличе? Нали разбирате, че ако жертвам себе си, правя го само за да бъде спасена тя.
— Вярно е, имате право да знаете и най-малките подробности.
— Слушам Ви.
— Девета точка от договора гласи, че болните, които не могат да се движат, ще останат в Неапол. В такова положение се намира една от нашите лавкаджийки. Тя ще остане тук, а синьора Сан Феличе ще заеме мястото й, ще се облече в нейните дрехи и гарантирам, че дори косъм няма да падне от главата й.
— Това е всичко, което исках да знам, — каза Салвато като остана. — Остава само да Ви помоля да изпратите колкото може по-бързо костюма на синьора Сан Феличе.
— Ще го получи след пет минути.
Луиза чакаше, изнемощяла от тревога. Тя знаеше, че Салвато е платил само половината сума, а алчността на Межан й беше добре известна. Любимият й влезе в стаята с усмивка на уста.
— Е? — скочи от мястото си тя.
— Всичко е наред.
— Повярва ли ти?
— Не. Поех едно задължение. Ти ще излезеш от замъка, преоблечена като лавкаджийка, под охрана на френските мундири.