— Какво ти е? — попита Луиза.
— Това беше баща ми! — прошепна й Салвато. — Още не всичко е загубено.!
XC
ЯМАТА НА КРОКОДИЛА
Ако посетите Новия замък и поискате да ви покажат тъмницата, наречена „Ямата на крокодила“, вратарят преди всичко ще ви покаже скелета на гигантския гущер, хванат някога в тази яма, който беше дал името на тъмницата. После ще влезете през вратата, над която се намира скелетът, и ще стигнете до малка вратичка, от която започва стълба с двадесет и две стъпала. Като слезете по тях ще стигнете до трета, от масивен дъб и обкована с желязо. След нея започва дълбоката и тъмна пещера.
Сред тази гробница, нечестиво творение на човешките ръце, тази яма, изкопана от хората, за да погребват в нея живите трупове на себеподобните си, се вижда гранитна канара със забит в нея железен прът, който служеше за ръкохватка. Канарата затваря кладенец, който води към морето. По време на буря вълните се блъскат в тесните стени на кладенеца и изхвърлят пяната през цепнатините между плочите на пода, а солената вода изпълва пещера и преследва затворника до най-далечните ъгли на тъмницата му. През отвора на тази бездна, както гласеше мрачната легенда, беше проникнало тук отвратителното влечуго, дало на ямата своето име. То почти винаги намирало тук човешка плячка и след като я изяждало, отново потъвало в бездната.
Сред народа и досега се говори, че тук са били хвърлени от испанците жената и четирите деца на Мазаниело, този крал на ладзароните, замислил да освободи Неапол и опиянен от властта си като някой Калигула или Нерон. Народът погълна бащата и съпруга, крокодилът, подобно на народа, беше погълнал майката и децата.
Именно в тази тъмница комендантът на Новия замък заповяда да отведат Салвато и Луиза.
При светлината на лампата, закачена на тавана, влюбените видяха няколко затворника, които при появата им прекратиха разговора си и ги разгледаха с безпокойство. Но очите, свикнали вече към полумрака на тъмницата, веднага познаха новодошлите и отвсякъде се раздадоха възклицания на радост и съчувствие. Някакъв човек се хвърли в краката на Луиза, една жена увисна на шията й, трима затворника обкръжиха Салвато, като бързаха да му стиснат ръката и скоро, смесени в една група, те заговориха едновременно, така че беше трудно да се различи кое в речта им е повече, болката или удовлетворението.
Човекът, който се хвърли в краката на Луиза, беше Микеле. На врата й беше увиснала Леонора Пиментел. Затворниците, обкръжили Салвато, бяха Доменико Чирило, Мантоне и Веласко.
— Ах, бедна ми сестрице! — първи възкликна Микеле. — Кой би помислил, че Нано толкова точно и вярно предсказва съдбите!
Луиза почувствува как по гърба й пробегнаха тръпки. Тя с тъжна усмивка прекара ръка по нежната си шия и поклати глава, като че ли искаше да каже, че палачът лесно ще изпълни задълженията си. Уви! Беше й съдено да се излъже дори и в последната си надежда.
Вълнението, предизвикано от появата на новодошлите, не беше се успокоило напълно, когато вратата на тъмницата отново се отвори и всички видяха на прага неясни очертания на една висока фигура, облечена в мундир на генерал от републиканската армия, какъвто носеше и Мантоне.
— Дявол да го вземе! — възмути се гостът като пристъпи в тъмницата. — Иска ми се да повторя думите на Югурта: „Не е много топло в римските бани“.
— Еторе Карафа! — извикаха няколко гласа.
— Доменико Чирило! Веласко! Мантоне! Салвато! Тук поне обществото е къде по-добро, отколкото в затвора Маретино. Ваш покорен слуга, госпожи! Как, сеньора Пиментел? Сеньора Сан Феличе? Та тук сте се събрали всички — и науката, и поезията, и смелостта, и любовта, и музиката. Явно, няма да скучаем.
— Не мисля, че ще ни дадат време да скучаем, — обади се Чирило с мекия си тъжен глас.
— Но откъде се взехте, любезни Еторе? — попита Мантоне. — Мислех, че вие сте далеч от нас, в безопасност зад стените на Пескара.
— Там бях, — отвърна Еторе. — Но вие капитулирахте. Руфо ми изпрати копие от вашия договор и ме посъветва да последвам примера ви. Едновременно с това получих писмо от абат Пронио, който ми предлагаше да се предам при същите условия, като ми обеща лична неприкосновеност и дори разрешение да замина за Франция. Аз не сметнах за безчестие да постъпя така, както бяхте постъпили и вие, и подписах договора. На другия ден ме посети абатът, зачервен от срам, чудейки се как да ми съобщи печалната новина. А тя наистина не беше от приятните: кралят му беше писал, че тъй като е нямал пълномощия да води преговори с мен, той трябва да ме представи на негово величество с вързани ръце и крака, ако не иска да плати за моята глава със своята. Пронио цени главата си, макар тя да не е твърде красива. Той заповяда да ме омотаят с въжета и ме изпрати в Неапол с каруца за добитък. Едва когато пристигнахме в Новия замък и вратите се затвориха зад нас, свалиха въжетата ми, а после ме доведоха тук. Това е цялата ми история. А сега разкажете за себе си.