— Вярно е, — възрази маестрото, — но аз върша всичко сам, а те — заедно, моята работа е по-тежка: те осъждат, а присъдите изпълнявам аз.
Прокурорът, който проверяваше здравината на една вградена в пода халка, се изправи, повдигна очилата на челото си и се втренчи в Донато.
— Охо! Ето как разсъждавате, маестро Донато! Но между вас и съдиите има известна разлика: те са несменяеми, а на вас можем да намерим заместник.
— На мен? А защо ще ме сменяте? Нима съм отказал някога да изпълня задълженията си?
— Казват, че не сте служили твърде усърдно на правото дело.
— Аз? Та нали трябваше да седя със скръстени ръце докато се държеше проклетата им република!
— Защото не им стигаше ума да ви накарат да се размърдате. Така или иначе, запомнете добре: срещу вас има двадесет и четири доноса и повече от дузина искания за смяната ви.
— О, пресвета Мадона! Какво говорите Ваша светлост?
— Така че, никакви добавки и награди. Ще работите само за постоянната си заплата.
— Но помислете, Ваша светлост, каква тежка работа ми предстои!
— Тя ще е за сметка на времето, когато сте бездействували.
— Ваша светлост, нима искате да разорите бедния баща на семейство?
— Да те разоря? Каква полза имам от това? Освен това, струва ми се, че човек, който получава осемстотин дуката, не би трябвало да говори за разорение.
— Първо, — прекъсна го маестрото, — аз получавам само шестстотин.
— При сегашните обстоятелства джунтата милостиво прибавя към заплатата ви двеста дуката.
— Ах, господин прокурор, вие сам разбирате, че това е неразумно.
— Не знам дали е разумно, каза Гуидобадци, който вече се отегчаваше от този спор, — знам само, че трябва или да се съгласите, или да откажете.
— Но, помислете, Ваша светлост…
— Отказваш ли се?
— Не, не! — извика Донато. — Но само исках да кажа на Ваша светлост, че имам дъщеря за женене, а ние палачите трудно продаваме такава стока. Затова разчитах на връщането на любимия ни крал, за да събера зестрата на бедната ми Марина.
— А красива ли е дъщеря ти?
— Най-красивата в целия Неапол.
— Добре, джунтата ще жертва по един дукат за всяка екзекуция. Но нека дъщеря ти дойде сама за тях.
— Къде?
— В дома ми.
— Това ще бъде голяма чест за мен, Ваша светлост, но все пак…
— Какво все пак?
— Разорен съм, това е!
И като изпусна толкова тежка въздишка, която би трогнала всеки друг, освен прокурора, маестро Донато излезе от Викария и тръгна към къщи, където го очакваха Басо Томео и Марина, първият с нетърпение, втората — с все по-нарастваща тревога.
Това, което беше лоша вест за маестро Донато, се оказа добра за Марина и Басо Томео, — както почти всички вести на този свят, в съответствие с философския закон за компенсацията, тя носеше мъка на едни и радост на други. Но, за да не събудят съпружеската подозрителност на Джовани, от него скриха тази точка от договора, според която девойката трябваше лично да отиде при прокурора за възнаграждението на баща си.
XCI
ЕКЗЕКУЦИИТЕ
Кралят напусна Неапол, по-точно, крайбрежните води на Позилипо, тъй като както вече казахме, през двадесет и осемте дни, които прекара в залива, Фердинанд нито веднъж не се осмели да слезе на брега, — на шести август около пладне.
Както се вижда от следното писмо до кардинала, плаването премина благополучно и никакъв труп не изскочи от бездната пред фрегата на венценосеца. Ето и самото писмо:
„Палермо, 6 август 1799 година
Любезни кардинале!
Искам незабавно да Ви съобщя за благополучното ми пристигане в Палермо, след твърде успешното пътуване, тъй като във вторник, в 11 часа, ние все още бяхме до нос Позилипо, а днес в 2 след обед хвърлихме котва в пристанището на Палермо и то при най-приятен ветрец и море, гладко като огледало. Заварих цялото си семейство в превъзходно здраве и представете си колко радостно ме посрещнаха те. Изпратете ми и Вие добри новини за нашето дело. Пазете се и вярвайте в постоянната ми благосклонност.
Но кралят не беше пожелал да замине преди да види действията на Джунтата и палача. В деня да отплаването му 6-ти август, екзекуциите вече набираха скорост и първите седем жертви бяха вече принесени пред олтара на неговата отмъстителност. Ще приведем имената на първите седем мъченика и ще посочим къде са били екзекутирани.
При Капуанската порта:
на 6-ти юли — Доменико Перла,
на 7-ми юли — Антонио Трамаля
на 8-ми юли — Джузепе Лотела,
на 13-ти юли — Микеланджело Чиконе,