Салвато разбра, че е настъпила съдбоносната минута. Той отблъсна с лакът левия покаяник, събори войника до него и с вик: „Пазете се! Биволи!“ — сякаш искаше само да се скрие от опасността, скочи по стъпалата към църквата, прилепи гръб до вратата и удари с крак по нея.
Вратата се отвори както се отваря невидимия люк в добре поставена феерия и се хлопна зад гърба му, преди някой да успее да забележи изчезването му. Микеле се опита да последва Салвато, но изведнъж една желязна ръка го закова на място. Това беше ръката на Басо Томео, бащата на Асунта.
XCV
КАК УМИРАХА В НЕАПОЛ ПРЕЗ 1799 ГОДИНА
В църквата Салвато видя четирима въоръжени до зъби мъже. Един от тях протегна към ръце и с възгласа „Татко!“ младият човек падна на гърдите му.
— Да вървим, — подкани го бащата, — не трябва да губим нито секунда! Хайде, по-бързо!
Но Салвато се колебаеше.
— Нима не можем да спасим другарите ми?
— И дума не може да става, — възрази Джузепе Палмиери. — Трябва да мислим само за Луиза.
— Ах, да! — извика Салвато. — Луиза! Да спасим Луиза!
Впрочем, дори ако Салвато би поискал да се съпротивлява, би му било невъзможно. Като чу удари с приклади по вратата, бащата с великанската хватка сграбчи сина си и го помъкна към задния изход. Там ги чакаха четири оседлани коня с привързани към седлата карабини.
— Ето моят кон, — каза Джузепе и скочи на седлото. — А ето твоят.
Салвато не го чака да довърши фразата си и също възседна жребеца си.
— След мен! — изкомандва Джузепе.
И той първи се устреми напред. След пет минути те излязоха от Неапол през вратата Нола, понесоха се по пътя към Сент Корм, завиха рязко наляво по една пътечка, която минаваше през блатата, озоваха се на пътя за Казория над Каподикино и след броени минути бащата и синът, изпреварвайки съпровождащите ги хора, навлязоха с бързите си коне в долината Фуркес Каудинес.
А сега да обясним с две думи на читателите си всички тези събития.
Джузепе Палмиери беше посетил Молизе и събрал дузина предани хора. Един негов стар приятел принадлежеше към корпорацията на „бианки“ под предлог, че ще съпровожда Салвато към ешафода, той се нае да уведоми младия човек за това, което замисляха за неговото спасяване. Един селянин от имението на Джузепе прегради улицата с конете си, а другият с каруцата си чакаше кортежа на осъдените. Когато войниците отминаха, човекът пъхна в ушите на биволите запалени кълчища. Животните побесняха и с рев се втурнаха по уличката, като преобръщаха всичко по пътя си. Салвато беше успял да се възползва от този безпорядък.
А бъркотията продължаваше и след изчезването на младия човек. Ние вече казахме, че Микеле искаше да го последва, но в този момент се появи Басо Томео, който се беше заклел да се разправи с него вместо палача. Започна бой. Ладзароните се блъскаха един в друг в стремежа си да се докопат до Микеле — нали той беше облякъл френска униформа и с това беше опозорил цялото им почтено съсловие! Микеле се бранеше, — здравият разум му подсказваше, че е по-добре да бъде обесен, отколкото разкъсан от тълпата.
На помощ му се притекоха войниците от охраната, които го измъкнаха от ръцете на бившите му приятели, но в плачевно състояние. Ладзароните имат бързи ръце. Те бяха успели два-три пъти да го ранят с ножовете. Момъкът едва се държеше на краката си и трябваше да го положат в каруцата, която преграждаше улицата.
Колкото до Салвато, бягството му беше забелязано. Войниците не напразно чукаха с прикладите си по църковната врата, но тя беше здрава и не се поддаде на ударите, затова трябваше да заобиколят църквата по улица Пендио. Но това отне цял четвърт час и когато войниците се озоваха пред втория вход на църквата, Салвато вече беше зад пределите на града, извън всяка опасност.
Никой от останалите осъдени не направи и най-малък опит за бягство. След като Салвато изчезна, а Микеле беше положен в каруцата, траурният кортеж отново тръгна към мястото на екзекуцията — площадът на Стария пазар. Но за да продължи по-дълго развлечението на тълпата, шествието направи голям полукръг по улица Франческо за да излезе на крайбрежната улица.