Настъпи дълбока тишина. След минута се отвори една тайна врата и през нея влезе човек на около петдесет години в причудлива морска униформа.
— Капитан Скинър, — представи го Кастелчикала.
Както вече казахме, капитан Скинър беше минал пладне-то на живота си. Той беше човек със среден ръст, прекрасно сложен, със сурово, но приятно лице. Леко посивелите му коси бяха отметнати назад, сякаш в лицето му и сега духаше силният морски вятър, брадата и гъстите бакенбарди потъваха в бялата батистена яка, която блестеше от чистота. Той почтително се поклони пред кралицата и калабрийския херцог и кимна небрежно към Нелсън, когото или не позна, или се престори, че не познава.
— Господине, — започна кралицата, — уверяват ме, че имате важни новини, от които всички ние се интересуваме извънредно много. А за да знаете с кого говорите ще ви кажа, че аз съм кралица Мария Каролина, това е синът ми, Калабрийския херцог, това — министърът на външните работи, княз Кастелчикала, а ето и моят приятел и спасител, милорд Нелсън.
Скинър, изглежда, търсеше с поглед някаква пета особа, когато изведнъж вратата на кабинета се отвори и влезе кралят. Очевидно, той беше петият събеседник, когото търсеше капитан Скинър.
— Мадона! — извика Фердинанд като се обърна към Каролина. — Знаете ли, стопанке моя, каква новина се разпространява в Палермо?
— Още не знам, господарю, — отвърна кралицата, — но сега ще я узная, защото ето господинът, който е донесъл новината, и сега ще ни я разкаже.
— А, ето каква била работата! — възкликна кралят.
— Благоволете да ми задавате въпроси, ваши кралски величества.
— Казват, че можете да ни съобщите нещо за генерал Бонапарт? — попита кралицата.
Американецът се усмихна.
— Новините ми са достоверни, господарке. Едва преди три дни го срещнах в морето.
— В морето? — повтори кралицата.
— Какво каза този господин? — попита Нелсън.
Князът му преведе отговорът на капитана.
— На каква ширина? — попита адмиралът.
— Между Сицилия и нос Бон, — отвърна Скинър на превъзходен английски.
— Значи, на около 37 градуса северна ширина?
— И около девет градуса източна дължина.
Кастелчикала превеждаше разговора на краля. Кралицата и Калабрийският херцог нямаха нужда от преводач.
— Не може да бъде, — възрази Нелсън. Сър Сидни Смит блокира пристанището на Александрия и не би пропуснал никакви френски кораби.
— Защо не? Нали пропусна целия френски флот, който плаваше към Александрия! — каза кралят, който никога не изпускаше случай да уязви Нелсън.
— За да може да го унищожи по-лесно при Абукир, — отсече адмиралът.
— Е, — отвърна кралят. — Настигнете, двата кораба и ги унищожете!
— Няма ли да благоволи капитанът да ни разкаже, как се е озовал в тези места и защо мислиш, че на един от срещнатите кораби се намира Бонапарт? — попита Калабрийският херцог, като почтително се обърна към родителите си, сякаш се извиняваше за това, че се е осмелил да говори в тяхно присъствие.
— С удоволствие, Ваше височество, — отвърна с поклон капитанът. — Тръгнах от Малта и смятах да мина през Месинския пролив, но на една миля от нос Пасеро внезапно ме връхлетя североизточен вятър, Насочих шхуната към остров Маритино, под прикритието на Сицилия, и като избягвах откритото море, при същия вятър стигнах до нос Бон.
— И там… — намеси се херцогът.
— И там видях два кораба, които сметнах за френски. Те издигнаха флаговете си и с оръдеен изстрел ми предложиха да вдигна моя. Единият кораб ми даде сигнал да се приближа и когато изпълних препоръката някакъв човек в генералска униформа извика: „Ей, вие на шхуната! Видяхте ли английски кораби?“ — „Нито един, генерале“, — отвърнах аз. „А какво прави флотът на адмирал Нелсън?“ — „Една част блокира Малта, другата стои в Палермо“. — „Къде отивате?“ — „В Палермо“. — „В такъв случай, ако видите адмирала, кажете му, че в Италия ще взема реванш за Абукир“. И корабът продължи пътя си. „Знаете ли как се казва генералът, който говори с вас? — попита моя помощник. — Това е Бонапарт!“
Докато превеждаха на Нелсън разказа на капитана, кралят, кралицата и Калабрийският херцог тревожно се спогледаха.
— Забелязахте ли имената на корабите? — попита Нелсън.
— „Мюирон“ и „Кариер“.
— Какво означават тези имена? — попита кралицата на немски Калабрийския херцог. — Не разбирам смисъла им.
— Това са имена на хора, госпожо, — отвърна Скинър на също толкова чист немски, както английският и италианският му.
— Проклетите американци! — извика кралицата на френски. — Говорят всички езици.