— Забранено е да се спира тук, приятелю. В пристанището и без това има достатъчно място за риболов. Потегляй.
Салвато недоволно измърмори нещо, изтегли въдицата си, на която за щастие се беше закачил един калмар, и загреба към шхуната.
— Е, сега ще има с какво да замени соленото месо! — каза сержантът. И, твърде доволен от шегата си, той за миг се наведе под свода на стената, огледа го, излезе отново и продължи нощната си обиколка около външните стени на крепостта.
А през това време Салвато беше вече на шхуната. Той бързо се спусна в каютата си и започна трескаво да целува кърпичката с инициали „Л.С.Ф.“. Единият ъгъл беше завързан. Той бързо опипа възела и усети под пръстите си хартия. На нея беше написано:
„Познах те, виждам те, обичам те! Това е първата ми радостната минута откакто се разделихме. Бог ще ми прости, че се надявам на него, тъй като се надявам на теб.
Младият човек излезе на палубата и очите му веднага се обърнаха към прозореца на стената на крепостта. Зад черните пръчки отново се виждаше бялата ръка. Салвато размаха кърпичката, целуна я и отново дочу името си, донесено от нощния бриз. Но да продължава тази размяна на знаци в толкова светла нощ беше твърде рисковано, така че той седна и замря неподвижно. Само очите му, привикнали към полумрака, продължаваха да следят бялото видение.
След няколко минути се дочу плясък на весла и една лодка си проби път през лабиринта на корабите, които изпълваха пристанището. Завръщаше се Джузепе Палмиери.
— Добри новини! — извика на английски Салвато, като прегърна баща си. — Тя е тук, зад този прозорец! Ето кърпичката и писмото й!
Джузепе се усмихна загадъчно и прошепна:
— Бедни кавалере! Ти беше прав, когато казваше: „Младостта е всесилна в очите на Господа“.
C
РАЖДАНЕТО НА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИКА
Няколко дни след разказаните от нас събития кралят, съпроводен от верния си пес Юпитер стреляше пъдпъдъци в градините на Багария и по склоновете, които се издигаха на известно разстояние от морския бряг.
С него бяха още двама запалени любители на подобен род развлечения и превъзходни стрелци, като него самия: сър Уйлям Хамилтън и председателят Кардило. Ловът беше великолепен: започваше есенното придвижване на пъдпъдъците.
Както знае всеки ловец, пъдпъдъците летят два пъти в годината. През април и май те се насочват на север и по това време са слаби и безвкусни. По време на второто летене, през септември-октомври, те са тлъсти и сочни, особено в Сицилия, където за първи път почиват по пътя си към Африка.
И така, Фердинанд се забавляваше не като крал (добре ни е известно, че да бъде владетел беше за него едно пренеприятно, но неизбежно бреме), а като ловец, който се къпеше в изобилието на дивеч. Той уби с петдесет изстрела петдесет птици и се обзаложи, че ще стигне и до сто, без да пропилее нито един заряд.
Но изведнъж в края на гората се показа конник, който препускаше с всичка сила към ловците. На петстотин крачки от тях той рязко спря коня си, повдигна се над стремената, за да види по-добре къде се намираше кралят и като го позна, препусна право към него.
Известието беше важно. Калабрийският херцог съобщаваше, че принцесата всеки момент ще роди, и молеше баща си, в съгласие с придворния етикет, да присъства при раждането.
— Добре, — каза Фердинанд. — Казваш, че са започнали първите пристъпи?
— Да, Ваше величество.
— В такъв случай, имам още един, а може би и два часа. При нея ли я Антонио Вилари?
— Да, господарю, с още двама лекари.
— Тогава, сам виждаш, че няма какво да правя там. Ще застрелям още няколко пъдпъдъка. Върни се в Палермо и кажи на принца, че сега ще дойда.
И той тръгна към Юпитер, който беше застинал, като вкаменен. Излетя един пъдпъдък и кралят веднага го свали.
— Петдесет и един, Кардило, — каза той.
— Дявол да го вземе! — въздъхна председателят, който беше застрелял едва тридесетина птици. — С куче като вашето, това е лесна работа. Дори не разбирам защо Ваше величество хаби напразно барута и сачмите си. На Ваше място аз бих хващал дивеча с голи ръце.
През това време слугата, който съпровождаше краля, му подаде друга заредена пушка.
— Какво има? — попита Фердинанд, като видя, че пратеникът все още не тръгва. — Още ли си тук?
— Чакам дали Ваше величество няма да заповяда още нещо.
— Кажи на сина ми, че застрелях петдесет и първия си пъдпъдък, а Кардило едва тридесетия.
Пратеникът полетя като стрела и ловът продължи. За един час кралят застреля още двадесет и пет птици. Той тъкмо сменяше празната си пушка със заредената, когато видя отново същия конник.