Тъй като дядото не беше присъствувал при раждането на принца, бяха успели вече да го измият и да го облекат във великолепната дантелена дрешка. Той имаше светло руса косичка — наследствен признак на австрийската династия, учудени сини очи, които гледаха с невиждащ поглед, свежа като розов листец кожа, бяла като мляко.
Майката беше положила детето до себе си и непрекъснато го целуваше. В гънките на дрешката, облечена върху царствените пелени, тя беше пъхнала прошението за помилването на нещастната Сан Феличе.
Виковете „Да живее кралят!“ се дочуваха все по-силно и по-близко до двореца. Херцогът пребледня. Той толкова се боеше от баща си, че в мислите си се виждаше виновен едва ли не за оскърбление на кралското величество. Херцогинята се показа по-смела.
— О, Франческо, — възкликна тя. — Не можем да оставим тази жена на произвола на съдбата!
Кавалерът Сан Феличе чу тези думи и като отвори вратата на покоите показа на прага бледото си разтревожено лице.
— Ах, мой принце! — произнесе той с укор.
— Аз обещах и ще удържа на думата си, — отвърна Франческо. — Чувам стъпките на краля. Не се показвай, ако не искаш да провалиш всичко.
Сан Феличе затвори вратата на междинната стая, в същия момент, когато кралят отвори вратата на спалнята.
— Ето, ето, — започна той още от входа, — всичко приключи прекрасно, — благодарение на Бога! Поздравявам те, Франческо.
— А мен, господарю? — попита родилката.
— Вас ще поздравя, когато видя детето.
— Господарю, нали знаете, че имам право да моля за три милости, щом съм дала на престола наследник?
— Ако е красавец, ще ги получите.
— Ах, господарю, — той е ангел!
И като взе детето в ръце, тя го протегна на краля.
— Охо, кълна се в честта си, аз самият не бих могъл да свърша по-добра работа, макар, че съм голям майстор! — възкликна Фердинанд, като взе новороденото и се обърна към сина си.
За миг се възцари тишина. Всички затаиха дъх и сърцата им замряха.
— А това какво е?
— Господарю, — каза Мария Клементина, — вместо три милости, които ми се полагат за раждането на престолонаследник, Ви моля само за една.
Когато произнасяше тези думи, гласът й трепереше толкова силно, че кралят я погледна с учудване.
— Дявол да го вземе, дъще! Изглежда, желанието ви е трудно изпълнимо!
И като прехвърли детето в сгънатата си лява ръка, той взе с дясната листа, бавно го разгъна, като премести погледа си от побелелия принц Франческо, върху отпусналата се на възглавниците принцеса Мария Клементина, и започна да чете. Но още на първия ред той смръщи вежди и лицето му придоби зловещо изражение.
— О, о, — проточи той, без да си даде труд да обърне страницата, — ако сте искали да ме молите за това, вие, господин синко, и вие, госпожо снахо, значи напразно сте си губили времето. Тази жена е осъдена на смърт и ще умре.
— Господарю! — промълви принцесата.
— Дори самият Бог да беше пожелал да я спаси, щях да тръгна срещу него!
— Господарю! Заради това дете!
— Дръжте го! — извика кралят. — Вземете си детето! Връщам ви го!
И като захвърли грубо новороденото, той излезе от спалнята като продължаваше да вика:
— Никога! Никога!
Принцеса Мария Клементина с ридания притисна до гърдите си плачещото дете.
— Ах, бедничкото ми! — проплака тя. — Това ще ти донесе нещастие…
Принцът падна на един стол, без да може да проговори. Сан Феличе открехна вратата на кабинета, влезе в стаята и, бледен като смъртта, вдигна молбата от пода.
— О, приятелю мой! — протегна му ръка принцът. — Виждаш, че не сме виновни.
Но кавалерът, изглежда, нищо не чуваше и не виждаше. Той излезе от стаята като късаше прошението на малки парченца и повтаряше:
— Този човек наистина е чудовище!
CI
ТОНИНО МОНТИ
В същия момент, когато разяреният крал изхвърча от спалнята на принцесата, а след него Сан Феличе късаше на парченца молбата за помилване, капитан Скинър обсъждаше с един висок красив младеж около двадесет и пет години условията, при които момъкът предлагаше да постъпи като член на екипажа. Ние казваме „предлагаше“, но бихме могли да се изразим и по-точно. На предния ден един от най-добрите матроси, боцманът на шхуната, който беше родом от Палермо, получи заповед да завербува няколко души за попълване на екипажа. На улица Салуте, пред вратата на къщата с номер седем, той видя един здрав младеж с рибарска барета и навити до коленете панталони, които откриваха силни и заедно с това изящни прасци.