Като се спря пред него боцманът около минута разглеждаше внимателно и упорито младия рибар, така че най-после младежът го попита на сицилийско наречие:
— Какво искаш от мен?
— Нищо, — отвърна на същото наречие боцманът. — Гледах те и в душата си мислех, че просто е срамно.
— Кое?
— Това, че толкова красив и силен момък като тебе, вместо да бъде славен моряк, е принуден да стане лош тъмничар.
— Кой ти каза?
— Какво значение има, след като вече знам?
Младият човек повдигна рамене.
— Какво да се прави! — каза той. — С рибарския занаят не мога да се изхраня, а длъжността на тъмничаря носи по две карлини на ден.
— Голямо чудо! Две карлини на ден! — щракна с пръсти боцманът. — Нима това е възнаграждение за такъв мръсен занаят? При нас на кораба две карлини получава юнгата, новаците четири карлини, а матросите — цели осем!
— Ти печелиш осем карлини на ден! Ти? — извика младият рибар.
— Аз печеля по двадесет, нали съм боцман.
— Проклятие! Какво ли търговия върти твоят капитан, за да плаща на хората си такива пари?
— Не върти никаква търговия, а плава за собствено удоволствие.
— Значи е богат?
— Милионер.
— Това се казва занаят. Още по-добре, отколкото да си моряк и да получаваш осем карлини на ден.
— А да си моряк е по-добре, отколкото да бъдеш тъмничар и да получаваш две карлини на ден.
— Аз не казвам нищо. Баща ми си е втълпил непременно да ме направи един ден главен надзирател на неговото място.
— А колко му плащат?
— Шест карлини на ден.
Боцманът се разсмя.
— Наистина, голямо богатство те очаква! И какво, реши ли се?
— Нямам никакво призвание за този занаят! Но, — добави той със свойственото на южняците безгрижие, — нали трябва нещо да се работи.
— Не е толкова приятно да ставаш посред нощ, да обикаляш коридорите, да надничаш в килиите и да гледаш как плачат бедните затворници.
— Няма какво толкова да свикваш. Където и да погледнеш — хората все плачат!
— А, виждам, каква е работата, — каза боцманът. — Ти си влюбен и не искаш да напуснеш Палермо.
— Влюбен? Досега съм имал само две любовници и първата ме заряза заради един английски офицер, а втората — заради каноника от църквата Санта Розалия.
— Значи, си свободен като вятъра?
— Свободен съм. Вече три дена чакам, а все не ме назначават за тъмничар, така че, ако можеш да ми предложиш някое добро място, не се бави.
— Добро място?… Имам само място за матрос.
— А как се казва корабът ти?
— „Рънър“.
— Виж ти! Значи сте американци?
— Имаш ли нещо против американците?
— Те са еретици.
— Нашите матроси са също толкова католици, като нас с тебе.
— И ти се наемеш да ми помогнеш?
— Ще поговоря с капитана.
— И ще ми плащат по осем карлини?
— Разбира се!
— А при вас как е? Хранят ли екипажа?
— Хранят го.
— Добре?
— Сутрин кафе и чашка ром, на обяд супа, парче говеждо или овнешко, риба, ако се хване, вечер макарони.
— Бих искал да погледна!
— Ти решаваш. Сега е единадесет и половина. Обедът е в дванадесет. Каня те да хапнеш с нас.
— А какво ще каже капитанът?
— Капитанът ли? Та той няма да погледне към теб!
— Съгласен съм, дявол да го вземе! — каза младият човек. — Аз тъкмо смятах да хапна парче сушена треска!
— Ама че гадост! — възмути се боцманът. — Дори корабното ни куче не би яло от нея.
— Мадона! — възкликна младият рибар. — Доста християни биха се радвали да станат корабни кучета на шхуната ти?
И като хвана под ръка боцманът, той тръгна с него към Приморския площад. Там ги чакаше лодка, охранявана само от един матрос, но боцманът наду свирката си и веднага дотичаха другите трима.
— На „Рънър“! По живо! — заповяда на лош английски боцманът, като хвана кормилото.
Матросите наблегнаха на веслата и леката лодка се плъзна по водната повърхност. След десет минути се долепиха до борда на шхуната.
Боцманът беше казал истината. Нито капитанът, нито помощникът му, изглежда, не забелязаха, че на борда имаше страничен човек. Всички седнаха на масата и тъй като бяха наловили много риба, трапезата се оказа още по-богата от обещаното.
Трябва да признаем, че трите блюда и половината бутилка кабарийско вино повишиха настроението на младия гост. По време на десерта на палубата се показа капитанът, съпроводен от помощника си, и се приближи към носовата част на малкия кораб. Всички станаха, но той им даде знак да седнат на местата си.