CII
ГЛАВНИЯТ НАДЗИРАТЕЛ
Новакът още не беше успял — с доста труд, но все пак четливо — да подпише договора си, когато в каютата влезе един матрос с голям плик от кавалера Сан Феличе, който трябваше да бъде предаден лично в ръцете на капитана.
Още от обяд из града тръгна слухът, че болките на Калабрийската херцогиня започнали. Господарите на шхуната бяха твърде заинтересовани от това събитие и научиха новината едни от първите. По камбанния звън и излагането на светите дарове те се досетиха какви страхове преживява дворът, след това изстрелите и фойерверките ги уведомиха за щастливия изход на събитието, с което до голяма степен беше свързана и съдбата на пленницата. Затова Скинър веднага разбра, че в плика се съдържа — каквото и да е то — решението на краля. Той направи знак на Салвато и младият човек, след като погледна договора, каза на Тонино, че всичко е правилно, взе документа и го скри в джоба си. Изпаднал във възторг от това, че най-после е станал законен член на екипажа, новакът изтича на палубата.
Като останаха сами Салвато и баща му побързаха да отворят плика: вътре лежеше молбата на Луиза, разкъсана на парчета. Както знаем, това означаваше: „Кралят беше безмилостен“. Но освен парчетата от прошението там имаше и два цели листа. Първият беше от кавалера и съдържаше следното:
„Вече смятах да Ви изпратя разкъсаната молба без никакви обяснения, което би означавало, че принцесата е претърпяла неуспех и че ние също нямаме на какво да се надяваме, но точно в този момент получих потвърждението от префекта на полицията на молбата за назначението на Тонино Монти в Пристанищния замък. Открива ли ни това назначение път за спасяването на Луиза? Не знам и дори не се опивам да разбера, защото вече не съм на себе си. Но вие сте хора находчиви, притежавате въображение и средства, за да устроите бягството. Търсете, мислете, изобретявайте, ако трябва извършете нещо безумно, невъзможно, но само я спасете! Аз мога само да я оплаквам. Прилагам заповедта за назначаването на Монти“.
Новината беше ужасна. Но нито Салвато, нито баща му дори за минута не бяха разчитали на кралското милосърдие. Затова разочарованието не беше толкова страшен удар за тях, колкото за кавалера Сан Феличе.
Те се спогледаха печално, но без отчаяние. Нещо повече, стори им се, че назначението на Монти ги възнаграждава за неуспеха на скъсаното прошение. Както видяхме, те също възлагаха надеждите си на това обстоятелство и предварително бяха взели мерки да завербуват Тонино.
Плановете им засега бяха твърде неопределени, или по-точно, те все още нямаха никакви планове. Те просто бяха нащрек, с наострени уши и очи, готови да не изпуснат щастливия момент, ако той изведнъж им се представеше. Със завербува-нето на Тонино, както им се стори, те получаваха известна възможност, която още повече се усилваше с новото му назначение. Така че, те веднага се опитаха да използват този случай за постигане на своята, до този момент изплъзваща им се мечта.
Беше седем вечерта. В осем те, изглежда, вече бяха взели някакво решение, тъй като уведомиха екипажа, че в други ден след пладне ще вдигнат котвата. Танино получи разрешение да отиде да се прости с баща си. Но той заяви, че толкова се бои от гнева му, че не само не желае да се прощава с него, но дори би се скрил в трюма, ако го видеше, че се насочва към шхуната. Изглежда, този страх беше от полза за Салвато и баща му, тъй като те си размениха погледи на задоволство.
А сега ще изложим събитията поред, като строго се придържаме към фактите и не се опитваме да ги тълкуваме.
На другия ден, в пет вечерта, при мрачно време и покрито с облаци небе шхуната „Рънър“ започна да се готви за отплаването. По време на тази операция, дали поради несръчност на екипажа, или поради повреда на веригата, една от халките се счупи и котвата остана на дъното. Такива случаи не са рядкост и ако котвата не е на твърде голяма дълбочина, работата, с която не може да се справи корабният кран, изпълняват гмурците.
Въпреки неприятностите с котвата, приготовленията не се прекратиха. Но тъй като котвата лежеше да дълбочина едва три сажена уговориха се, че една лодка с боцмана Джовани и осем матроса ще остане за да я вдигне, а шхуната щеше да ги чака пред изхода на пристанището. За да може лодката да намери кораба в безлунната нощ, на палубата на „Рънър“ трябваше да запалят три разноцветни фенера.
Към осем вечерта шхуната се отдели от групата кораби в пристанището и започна да плава покрай брега на уреченото място, а осемте моряци, които бяха необходими за изпълняване на маневрата, се върнаха обратно в пристанището, за да извадят котвата от дъното.