Едва Луиза беше върната обратно в затвора и почувствува преждевременни родилни болки, предизвикани от ужасните вълнения, и към пет часа сутринта роди мъртво дете.
Провидението беше проявило милосърдие, или по-точно, беше се засрамило от толкова страдания, и избави нещастницата от последната мъка: необходимостта да се раздели с детето си!
CIV
КРАЛСКАТА ЗАПОВЕД
Осем дни по-късно вицекралят на Неапол, княз Касаро Статела, който се намираше в театъра на Флорентинците заедно със стария ни познат маркиз Маласпина, видя как се отвори вратата на ложата му и забеляза в коридора един дворцов служител съпроводен от някакъв флотски офицер. В ръцете си офицерът държеше плик, подпечатан с голям червен печат.
— За негово сиятелство, вицекралят! — каза служителят.
Морякът с поклон протегна плика към княза.
— От кого е?
— От негово величество кралят на Двете Сицилии, отвърна офицерът. — Писмото е твърде важно, затова се осмелявам да помоля ваше сиятелство да се подпише за получаването.
— Значи, пристигате от Палермо? — попита князът.
— Отплавах вчера на „Сирена“.
— Как е здравето на негово величество?
— Превъзходно, княже.
— Издайте му разписка от мое име, Маласпина.
— Изглежда, съобщението е много важно? — попита секретарят.
— Извънредно важно, ваша светлост.
Маркизът даде исканата разписка, върна се в ложата и затвори вратата след себе си. Князът тъкмо завършваше четенето. Той протегна на маркиза писмото с думите:
— Вземете, Маласпина, това е по вашата част.
Маркизът взе листа и прочете следната лаконична и ужасяваща заповед:
„Изпращам ви Сан Феличе. Дванадесет часа след пристигането си в Неапол трябва да бъде екзекутирана.
Тя се изповяда, следователно Божията благодат вече се е разпростряла над нея.
Маласпина изумено погледна княза.
— Как да го разбирам?
— Както желаете, любезни. Поразмислете малко, това се отнася до вас.
И вицекралят отново се потопи в звуците на „Тайният брак“, шедьовърът на бедния Чимароза, който току-що беше умрял във Венеция, от страх, че ще го обесят в Неапол.
Маласпина онемя. Той никога не беше предполагал, че в задълженията му като секретар на вицекраля влиза и уреждането на екзекуции. Но, както вече казахме, маркизът беше, макар и насмешлив, но послушен царедворец. Така че, трябваше князът да се обърне към него с думите: „Чухте ли?“ — за да се поклони и веднага да излезе, мълчалив, но готов да се подчини.
Той се спусна по стълбата, взе една карета и заповяда незабавно да го отведат във Викария.
Не беше минал още и час, откакто Сан Феличе беше пристигнала там, разбита от мъка, смазана от безкрайните страдания и едва държаща се за нишката на живота. Изпратиха я в стаята, съседна на параклиса, същата където бяха преживели предсмъртните си мигове Чирило, Карафа, Пиментел, Мантоне и Микеле.
Писмото се придружаваше от една-единствена инструкция:
„Тази екзекуция, за която той отговаря с главата си, се възлага на негово сиятелство княз Касаро Статела“.
Маркизът разбра, че наистина се налага да размисли, както се беше изразил вицекралят. Той можеше да се колебае преди да вземе решение, но след това трябваше неотклонно да го изпълнява.
След като седна отново в каретата, той извика на кочияша:
— Улица Соспири дел Абисо!
Читателят помни кой живееше на тази улица.
Когато спря пред прага на къщата, Маласпина почувства известно отвращение, което му попречи да влезе в този прокълнат дом.
— Повикай маестро Донато, — заповяда той на кочияша, — нека излезе да поговорим.
Човекът скочи от капрата, отвори вратата и извика:
— Ей, маестро Донато, излезте! В отговор се дочу женски глас:
— Татко не е в Неапол.
— Как така не е в Неапол?! Да не се е оттеглил от работа?
— Не, ваша светлост, — отвърна същият глас. — Той е в Салерно по служба.
— По служба? Какво значи това, обяснете красавице.
Той забеляза, че на вратата се показа млада жена, а зад нея някакъв мъж, който, изглежда, й беше любовник или съпруг.
— Ах, ваша светлост, всичко е много просто, — отвърна жената, която беше самата Марина. — Вчера умря неговият събрат от Салерно и татко трябваше да отиде да го замести. Има четири екзекуции. Той замина днес сутринта и ще се върне утре вечер.