Палачът се отдръпнал, като повдигнал рамене.
— Какво искаш синко? — попитал светията.
— Някакъв нищожен подарък за спомен от теб, все едно какъв. Ще го пазя до края на дните си и той ще ми донесе щастие в този живот, а и в другия.
— Нима не знаеш, че осъдените на смърт не носят със себе си нищо? — възкликнал палачът. — Глупак е този, който проси милостиня от човека, отиващ на смърт!
— На смърт ли? — попитал старецът и поклатил глава. — Не бъди толкова уверен! Той не за първи път ви се изплъзва.
— Бъди спокоен — казал палачът. — Този път ще си има работа с мен.
— Сине мой, — обадил се Сан Дженаро, — не ми остана нищо, освен тази кърпа, с която ще ми завържат очите. Оставям ти я. Вземи я след смъртта ми.
— Ако войниците не ми позволят да се приближа до теб?
— Не се притеснявай, ще ти я донеса сам.
— Благодаря ти, отче.
— Прощавай, сине мой.
Слепецът се отдръпнал и процесията продължила пътя си.
Като стигнали до площада на Вулкан, тримата мъченици паднали на колене и Сан Дженаро произнесъл високо:
— Велики Боже, смили се над мен и ми позволи да приема днес мъченичеството, което ти ми отказа два пъти! И нека нашата кръв, която сега ще се пролее, усмири гнева ти и бъде последната кръв, която ще пролеят тираните, гонители на нашата свята църква.
Като се изправил, той нежно прегърнал двамата си събратя по мъченичество и дал знак на палача да започне кървавото си дело.
Палачът отсякъл първо главите на Прокъл и Созий, които приели смъртта, възхвалявайки Господа. Но когато се приближил до Сан Дженаро, за да обезглави и него, палачът изведнъж се разтреперел, толкова силно, че мечът паднал от ръката му и той не можел да се наведе и да го вдигне.
Тогава Сан Дженаро сам завързал очите си и като заел най-удобно за предстоящата екзекуция положение, се обърнал към палача:
— Защо се бавиш, братко?
— Не мога да вдигна меча, ако не ми разрешиш и не мога да ти отсека главата, ако не получа заповед от теб самия.
— Аз не само ти разрешавам и ти заповядвам, братко, но и те моля за това.
И тогава палачът се съвзел и нанесъл удара с такава енергия, че веднага отсякъл главата и един от пръстите на светеца.
Колкото до двете молитви, които отправил Сан Дженаро към Господ преди смъртта си, те вероятно са стигнали до него, тъй като палачът, който обезглавил светеца, го издигнал в ранг на мъченик. Константин, който станал по-късно Константин Велики и утвърдил тържеството на християнската вяра, през същата година, в която загинал светецът, избягал от Никомедия в Йорк, където заварил баща си Констанций Хлор на смъртен одър и бил провъзгласен за император от легионите на Британия, Галия и Испания. И така, годината, в която умрял Сан Дженаро, ознаменувала триумфа на християнската църква.
През същия ден, когато се извършила екзекуцията, около девет вечерта, две сенки плахо се приближили към опустелия площад. Търсели трите трупа, които били оставени на самото място на екзекуцията.
Луната току-що се била показала и хвърляла ярка светлина над жълтеникавата равнина Солфатар, така че всеки предмет се виждал съвсем ясно. Двамата дошли в това уединено място, били старецът и старицата.
Около минута те внимателно се оглеждали един друг, докато се решили да се приближат. На разстояние три крачки двамата вдигнали ръка към челото си и направили кръстен знак.
Така разбрали, че и двамата са християни.
— Здравей, братко, — казала жената.
— Здравей, сестро, — отвърнал старецът.
— Кой си ти?
— Приятел на Сан Дженаро. А ти?
— Аз съм му роднина.
— От къде си?
— От Неапол. А ти?
— От Поцуоли. Какво те води тук в този час?
— Дойдох да събера кръвта на мъченика. А ти?
— Да предам тялото му на земята.
— Виж тези два съда, с тях той извърши последната си служба, после, на излизане от църквата, ми ги даде, като ми заповяда да изпия останалите в тях вода и вино. Бях парализирана и не можех да помръдна ръка или крак цели десет години; но едва пресуших съдържанието им, и веднага станах и тръгнах.
— А аз бях сляп. Помолих мъченика, когато отиваше на екзекуция, да остави нещо за спомен. Той ми обеща след смъртта си да ми даде кърпата, с която трябваше да му завържат очите. В мига, когато палачът му отсече главата, той се яви при мен, даде ми кърпата, заповяда ми да я допра да очите си и да дойда тук вечерта и погреба тялото му. Не знаех как да изпълня втората част от заповедта му, защото бях сляп. Но едва допрях до очите си светата реликва и, подобно на свети Павел по пътя му към Дамаск, почувствувах, че завесата пада, и ето, готов съм да изпълня заповедите на блажения мъченик.