Веднага след приключването на вечерята Нелсън, който беше присъствувал на кралската маса, се качи на палубата. Част от предсказанията на флаг — капитана Хенри вече се сбъдваха; вятърът действително беше утихнал, но капитанът се опасяваше към края на нощта ако не от буря, то най-малкото от силен шквал.
Кралят се хвърли в леглото, но не можа да заспи. Фердинанд беше толкова моряк, колкото и войник. Величието на морската стихия, могъщото движение на морските вълни, това, което пленява поетичните умове, напълно му се изплъзваше.
Морето му носеше само неприятности и го заплашваше с нещастие.
Най-после, към полунощ, кралят, който обикновено не страдаше от безсъние, а сега постоянно се въртеше в леглото, напразно опитвайки да заспи, скочи бързо и, съпроводен от верния си Юпитер, който споделяше болестта на господаря си, се заизкачва на юта по една от двете стълби.
Когато главата му се появи над палубата, той видя на три крачки от себе си Нелсън и Хенри, които с безпокойство оглеждаха хоризонта.
— Ти беше прав, Хенри. Миналият ти опит не те е излъгал. В морето аз съм само войник, докато ти си роден моряк. Вятърът не само че не утихна, но сега ще попаднем в шквал.
— Без да говорим, милорд, че съвсем не сме готови да го посрещнем. Би следвало да вземем същия курс като „Минерва“.
Нелсън не можа да сдържи досадата си.
— Аз обичам този горделивец, Карачиоло, не повече от ваша светлост, — настоя Хенри, — но ще се съгласите, милорд, че комплиментът, който благоволихте току-що да ми направите, му приляга много повече. Той е истински моряк и ето доказателството; минавайки между Капри и нос Кампанела, той ще бъде под прикритието на острова, което ще смекчи за него яростта на шквала, който ние ще изпитаме в пълната му сила, и ще влезе в залива Салерно от подветрената страна.
Нелсън с безпокойство погледна огромната черна маса, изправила се пред него, от която нямаха никакво прикритие от югозапад.
— Е, — каза той, — все още сме на цяла миля от Капри.
— Бих искал да бъда на десет хиляди мили от него, — измърмори през зъби Хенри, но толкова тихо, че Нелсън не можа да го чуе.
От запад налетя силен порив на вятъра, предвестник на шквала, за който говореше капитанът.
— Заповядайте да спуснат брамселите и да се придържат към вятъра!
— Ваша светлост не се ли бои за рангоута? — попита Хенри.
— Боя се от брега, това е всичко, — отвърна Нелсън.
С ясен и звучен глас на моряк, командващ ветрове и флотилии, Хенри повтори заповедта, която се отнасяше едновременно към вахтените и към рулевия.
— Спуснете брамселите! Придържайте се към вятъра!
Кралят чу този разговор и последвалата го заповед, но нищо не разбра; той се досети само, че ги грози някаква опасност, и че тази опасност идва от запад.
Той се качи на юта и, макар че Нелсън разбираше италиански не повече отколкото Фердинанд английски, го попита:
— Има ли опасност, милорд?
Нелсън се поклони, и, като се обърна към Хенри, каза:
— Струва ми се, че Негово величество ми оказва честта да ме пита нещо? Отговорете, Хенри, ако сте разбрали.
— Господарю, корабът, който управлява лорд Нелсън, не може да бъде заплашен от никаква опасност, защото милорд предвижда всичко; но ми се струва, че скоро ще ни настигне шквал.
— Какъв шквал?
— Вятър, — отвърна Хенри, който не можа да сдържи усмивката си.
— Да? Но аз намирам, че времето не е толкова лошо, — отбеляза кралят като погледна небето над главата си. Луната се плъзгаше по небето, забулена с облаци, между които проблясваше синева.
— Трябва да гледате не нагоре, господарю, а напред, към хоризонта. Благоволите да видите тази черна линия, която бавно се вдигна към небето, отделяйки се от морето, което е също толкова черно, с ивица светлина, прилична на сребърна нишка. След десет минути над нашата глави ще се разрази буря.
Задуха втори порив на вятъра, натежал от влага. От натиска му „Вангуард“ се наклони и заскърца.
— Съберете грота! — заповяда Нелсън, предоставяйки на Хенри да продължи разговора с краля. — Спуснете кливера!
Тази маневра беше изпълнена с бързина, която показваше, че екипажът разбираше цялата важност на получената заповед, и корабът, освободен от част от платната, плаваше сега само с контра-бизана, трите марсела и малкия кливер.
Нелсън се приближи до Хенри и му каза няколко думи на английски.
— Господарю, — обърна се Хенри към краля, — неговото сиятелство ме моли да предупредя ваше величество, че след няколко минути ще ни връхлети шквал и, ако ваше величество остане на палубата, дъждът ще се отнесе към вас с не по-голямо уважение, отколкото към последния от нашите мичмани.