— Вие, милорд, казвахте, че от Стромболи до Панареа, с други думи, на разстояние седем-осем мили наоколо, морето е осеяно с малки островчета и скали на нивото на водата? — попита Хенри.
— Да, — отвърна Нелсън, — изпратете на носа един от най-добрите си матроси, друг поставете на вантите, а Паркинсън нека наблюдава измерването на дълбочината.
— Ще наблюдавам сам, — каза Хенри. — Поставете светлини на грот-мачтата. Милорд на юта трябва да чува това, което ще говоря.
Тази команда подготвяше екипажа за решителната минута.
Нелсън се приближи към компаса, за да го наблюдават лично: магнитната стрелка продължаваше да се колебае.
— Рифовете! Рифовете! — извика вахтеният от фокмачтата.
— Вляво руля! — извика Нелсън.
Корабът леко се обърна на юг.
Бурята се възползувала от това и връхлетя в платната. Разнесе се трясък После се чу взрив. Много от въжетата се бяха скъсали и огромен къс платно беше отнесен от вятъра.
— Нищо! — извика Хенри. — Големият фок се развърза!
— Скали отдясно! — извика предният наблюдател.
— Безполезно е, да лавираме при такова време, — промърмори на себе си Нелсън. — Няма да успеем да изчислим отклонението. Но колкото и да са близко тези островчета, между тях винаги ще остане проход за един кораб. Надясно руля!
Тази команда накара целият екипаж да потръпне. Чакаше го страшна опасност.
— Хвърляй лота! — раздаде се твърдият повелителен глас на Нелсън, който надвика шума на бурята.
— Десет браса! — отвърна Хенри.
— Всички да внимават! — заповяда Нелсън.
— Скали отляво! — извика предният наблюдател.
— Нелсън се приближи към мрежите на защитните заслони и видя, че морските вълни яростно се кълбяха на разстояние половин кабелт от кораба.
Носеха се с такава скорост, че почти бяха преминали скалите.
— Дръж по-здраво руля! — каза Нелсън на лоцмана.
— Скали от дясно! — извика предният наблюдател.
— Хвърляй лота!
— Седем браса! — отвърна Хенри. Но ми се струва, че се движим твърде бързо и ако скалите се окажат пред нас, няма да успеем да ги избегнем.
— Спуснете марсела на фока и грота! Хвърляй лота! — изкомандва Нелсън.
— Шест браса!
— Минаваме между Панарея и Стромболи, — каза Нелсън и добави тихо: — След десет минути или ще сме спасени, или ще бъдем на дъното на морето.
И действително, вместо хармонията, която запазва движението ма морските вълни, дори и при буря, този път сякаш се разбиваха една в друга и в хаоса от пяна, чийто шум напомняше воя на песовете на Скила, се виждаше само една тъмна линия, очертана между двете стени на скалите.
Това беше тесният пролив, през който трябваше да мине „Вангуард“.
— Колко браса? — попита Нелсън.
— Шест.
Адмиралът се намръщи: още един брас по-малко и „Вангуард“ щеше да заседне.
— Милорд, — глухо каза рулевият, — корабът почти не се движи.
Действително, движението на „Вангуард“ едва се усещаше. Ако по-рано, бягайки от бурята, той летеше със скорост единадесет възела, то сега те едва ли бяха повече от три.
Нелсън се огледа наоколо. Вятърът, чиято сила се намаляваше от скалистите островчета, сред които минаваше „Вангуард“, можеше да бъде използван само от горните платна, ако бяха поставени.
От друга страна, изглежда, някакво подводно течение спираше хода на кораба.
— Колко браса?
— Все още шест.
— Милорд, — каза старият рулеви, който беше родом от едно сицилианско село в Паче, и разбираше тревогата на Нелсън, — с ваше позволение, бих искал да ви кажа нещо.
— Говори.
— Течението се вдига.
— Какво течение?
— Течението на пролива. И, за щастие, ще повиши нивото на водата с половин или дори цял фут.
— Мислиш ли, че течението ще стигне до нас?
— То стига до Паоло, милорд.
— Вдигнете марселите и брамселите! — извика Нелсън.
Макар заповедта да учуди матросите, те я изпълниха мълчаливо, с безпрекословно подчинение, което е главно достойнство на моряците, особено в часове на опасност.
Щом заповедта на адмирала беше повторена от вахтения офицер, горните платна се разпънаха по мачтите — само те можеха да поемат вятъра.
— Движи се! Движи се! — радостно извика рулевият, който едва преди минута се боеше, че остават между скалите.
— Хвърляйте лота! — извика Нелсън.
— Седем браса, — отвърна Хенри.
— Скали отпред! — извика от формарса предният наблюдател.
— Скали отдясно! — извика матросът от носа.
— Дясно на борд! — гръмогласно изкомандва Нелсън. — До край! До край! До край!
Тази три пъти повторена заповед показваше колко голяма беше опасността. Корабът действително се подчини само за минута, когато двама матроси с общи усилия завъртяха руля надясно, а носът на кораба вече надвисваше над пяната. Всички, които бяха на палубата, с тревога следяха маневрата. Още десет секунди и корабът спря.