Нелсън вече смяташе да даде втори залп, когато Хенри, който внимателно оглеждаше залива с нощния далекоглед, съобщи, че към „Вангуард“ се насочва лодка.
Нелсън взе тръбата от ръце на Хенри и видя лодка с триъгълно платно, в която седяха четирима матроси и човек, загърнат в груба моряшка пелерина.
— Хей, в лодката! — извика един матрос. — Кой сте вие!
— Лоцманът, — кратко отвърна човек с пелерината.
— Хвърлете му въже и завържете лодката му зад кораба, — каза Нелсън.
Лодката обърна левия си борд към кораба и свали платното. Четиримата матроси хванаха веслата и се прилепиха към „Вангуард“.
Спуснаха въже, което лоцманът хвана, и с негова помощ се изкачи по обшивката, както правят опитните моряци, промуши се през един от оръдейните отвори на горната батарея и скоро се оказа на палубата.
Той се отправи към командирския мостик, където го чакаха Нелсън, капитан Хенри, кралят и принц Леополдо.
— Накарахте ни да ви чакаме дълго, — каза Хенри на италиански.
— Тръгнах още при първия залп, капитане.
— Значи, не сте видели сигналите?
Лоцманът не отговори.
— Да не губим време, — каза Нелсън. — Попитайте го на италиански добре ли познава пристанището и ще може ли благополучно да отведе големия линеен кораб до кея.
— Милорд, разбирам езика ви, — отвърна лоцманът на превъзходен английски. — Познавам пристанището и поемам цялата отговорност.
— Отлично! — каза Нелсън. — Командвайте, тук вие сте стопанинът. Само не забравяйте, че на борда са вашите монарси.
— Зная, че имам тази чест, милорд.
И, без да обръща внимание на рупора, който му протягаше Хенри, лоцманът даде със звучния си глас разпорежданията си на такъв безупречен английски, употребявайки английските технически термини така, като че ли служеше във флота на крал Джордж.
Като буен кон, който чувства юздата на опитния ездач и разбира, че всяко своеволие е безполезно, „Вангуард“ наведе глава пред лоцмана и му се подчини не само без никаква съпротива, но и толкова бързо, че привлече внимание на краля.
Фердинанд се приближи към лоцмана; Нелсън и Хенри, движими от националната гордост, оставиха краля сам.
— Приятелю, — каза кралят, — смяташ ли, че ще мога да сляза на сушата тази вечер?
— Нищо няма да попречи на ваше величество: след по-малко от час ще хвърлим котва.
— Кой e най-добрия хотел в Палермо?
— Кралят, предполагам, няма нужда от хотел, след като разполага с двореца на крал Роджеро.
— Където никой не ме очаква, където няма да има какво да ям и управителите, които не подозират за пристигането ми, ще ме окрадат изцяло, дори до чаршафите от леглото ми.
— Напротив, ваше величество ще намери всичко в пълен ред… Адмирал Карачиоло, който пристигна в Палермо в осем сутринта, се е погрижил за всичко.
— А ти как си узнал за това?
— Аз съм лоцман на адмирала и мога да съобщя на ваше величество, че, след като пристигна в осем сутринта, в девет адмиралът вече беше в двореца.
— Значи, трябва да се погрижа само за карета?
— Тъй като адмиралът предвиди, че ваше величество ще благоволи да пристигне вечерта, от пет часа три карета чакат в пристанището.
— Не! Адмирал Карачиоло наистина е безценен! — възкликна кралят. — Ако някога пътувам по суша, ще го взема отново със себе си.
— Това би било голяма чест за него, господарю, не само поради високия пост, но повече поради доверието, за което би свидетелствувало такова назначение.
— А адмиралът претърпял ли някакви повреди по време на бурята?
— Нито една.
— Да, наистина, трябваше да удържа думата си, която му бях дал, — промърмори кралят, като се почеса по ухото.
Лоцманът потръпна.
— Какво ти е? — попита кралят.
— Нищо, господарю. Мисля си, че ако адмиралът чуеше от устата на ваше величество думите, които току-що чух аз, би бил безкрайно щастлив.
— А! Не скривам това.
После, като се обърна към Нелсън, кралят му каза:
— Знаете ли, милорд, че адмиралът е пристигнал днес в осем сутринта, без нито една повреда? Изглежда, този Карачиоло е някакъв магьосник, защото „Вангуард“, макар и управляван от вас, — а вие сте първият моряк в целия свят, — „Вангуард“ се лиши от главните си мачти и изгуби този … как го нарекохте … този … блинд.
— Да преведа ли на милорда това, което ваше величество току-що каза?
— Защо не! — усмихна се кралят.
— Буквално?
— Буквално, ако това ви доставя удоволствие.
Хенри преведе думите на краля.
— Господарю, — студено отвърна Нелсън, — ваше величество беше свободно да избира между „Вангуард“ и „Минерва“. Кралицата се спря на „Вангуард“. „Вангуард“ направи всичко, което можеха да направят дървото, желязото и платното, взети заедно.