После, като видя епископа и обкръжаващото го духовенство, кралят каза:
— Монсеньор, утре в църквата Санта Розария ще отслужите благодарствен молебен за щастливото ми избавление от корабокрушение. И там тържествено ще повторя своя обет на свето Франциск Паолански да му построят църква, подобна на катедралата Свети Петър в Рим, а вие ще назначите в нея най-достойните членове на вашия клир. Колкото и да се ограничени нашите средства, ще се постараем да ги възнаградим според заслугите им.
После, като се обърна към магистратите и позна председателя им Кардило, възкликна:
— A — а! Вие ли сте, метр Кардило.
— Аз, господарю, — отвърна председателят, като се поклони едва ли не до земята.
— Все така лошо ли играете на карти?
— Да, господарю.
— И все още обичате лова?
— Повече, от когато и да било.
— Отлично! Каня ви да играете с мен на карти, при условие, че вие ще ме поканите на вашия лов.
— Оказвате ми двойна чест, ваше величество.
— А сега, господа, — продължи кралят, обръщайки се към всички останали, — ако вие сте също сте уморени и гладни като мен, давам ви добър съвет: вечеряйте, а след това си легнете.
Тези думи означаваха милостивото освобождаване на всички събрали се; като се поклони на краля, тройната делегация се оттегли.
Фердинанд се изкачи по голямата парадна стълба, съпроводен от четирима слуги, които му осветяваха пътя; след него вървеше Юпитер, единствения събеседник, когото решил да задържи при себе си.
Масата беше сервирана за тридесет човека.
Кралят седна в единия край на масата, а на другия заповяда да сложат Юпитер, остави при себе си един слуга, а двама изпрати при кучето си, като им нареди да му сервират същите блюда, които ядеше той самият.
Никога още Юпитер не беше присъствувал на подобно пиршество.
След вечерята Фердинанд го отведе в спалнята си, заповяда да донесат и сложи до леглото си най-мекия килим и, преди да си легне, погали прекрасната умна глава на вярното животно.
— Надявам се, че ти поне няма да кажеш, както онзи поет, че стъпалата на чуждата стълба са стръмни, а хлябът на изгнанието — горчив. След което кралят си легна и сънува, че лови чудесна риба в залива Кастеламаре и убива стотици диви глигани в гората Фикуци.
Според реда, установен в Неапол, ако кралят не позвънеше в осем сутринта, трябваше да влязат в покоите му и да събудят. Но, тъй като в Палермо не знаеха за това, кралят се събуди и позвъни едва в десет.
Същата сутрин кралицата, принц Леополдо, принцесите, министрите и придворните слязоха на брега и започнаха да се настаняват в квартирите си — едни в двореца, други — в града. Тялото на малкия принц беше пренесено в параклиса на крал Роджеро.
Кралят се поколеба около минута, после стана. Дали това обстоятелство, за което той, изглежда, съвсем беше забравил, сега, когато беше вън от опасност, опечаляваше бащиното му сърце, или мислеше за това, че свети Франциск не беше много щедър в покровителството си, и че, ако му построи обещаната църква, ще плати твърде скъпо за закрилата, оказана толкова скъпернически на семейството му.
Кралят разпореди тялото на малкия принц да остане през целия ден в параклиса, а на другия ден да бъде погребано без излишен шум.
Смъртта на принц се отбелязваше в другите дворове: в двора на Двете Сицилии, станал сега двор на Едната Сицилия, трябваше само да се носи виолетов траур в продължение на две седмици.
След като даде разпорежданията си, кралят беше уведомен, че адмирал Карачиоло моли за честта да бъде приет от неговото величество и чака в салона.
Кралят беше привързан към Карачиоло толкова силно, колкото силна беше антипатията му към Нелсън; затова бързо заповяда да въведат Карачиоло в кабинета — библиотека до спалнята му. В нетърпението си да види адмирала, той влезе там полуоблечен и, като си придаде, доколкото успя, най-радостен вид, възкликна:
— Скъпи ми адмирале, колко се радвам да те видя! Искам преди всичко да ти благодаря за това, че пристигайки преди мен, веднага си се погрижил за моето удобство.
Адмиралът се поклони; сериозното му лице не се беше изменило от ласкавия прием на краля.
— Господарю, — отвърна той. — Това беше мой дълг, като верен и предан слуга на ваше величество.
— Освен това, бих искал да те похваля за чудесно водене на фрегатата по време на бурята. Знаеш ли, че заради тебе Нелсън едва не се пукна от завист. Добре бих му се посмял, уверявам те, ако не бях насъбрал толкова страх.
— Адмирал Нелсън, с тежкия си и осакатен в боевете кораб, не е могъл да направи това, което се удаде на мен, с моята фрегата, лека и със съвременна конструкция. Адмирал Нелсън е направил това, което е могъл, — отвърна Карачиоло.