Докато печалбата или загубата на краля достигаше най-много хиляда дуката, на тази маса играеха толкова разпалено, че печелеха или губеха по двадесет, тридесет и дори четиридесет хиляди.
Около масата се събираха най-богатите сицилийски велможи; между тях имаше няколко щастливи играчи, които се славеха с постоянния си късмет.
Ако Ема видеше у някого от тях пръстен или брошка, които й харесваха, тя ги посочваше на Нелсън, и на другия ден той посещаваше собственика на брилянта, рубина или изумруда, и, каквато и да беше цената, камъкът веднага ставаше собственост на прекрасната фаворитка.
Колкото до сър Уйлям, той нищо не виждаше, нищо не чуваше, зает с археология или политика, водеше преписка с Лондон или класифицираше геологическите си образци.
Ако някой ни обвини, че преувеличаваме съпружеската слепота на достойния посланик, ще му отговорим с едно писмо на Нелсън от 12. III. 1799 година, адресирано до сър Спенсър Смит:
„Милостиви господине,
Бих желал два или три красиви индийски шала, на каквато и да е цена. Тъй като не познавам в Константинопол никого, към когото да се обърна за помощ, осмелявам се да помоля Вас за тази услуга. Ще Ви изплатя нужната сума с хиляди благодарности, в Лондон или където и да е по света, веднага щом получа известие от Вас.
Изпълнявайки молбата ми, Вие още веднъж ще заслужите правото на безкрайната ми признателност.
Това писмо, както ни се струва, не се нуждае от коментар; то доказва, че Ема Лайона, омъжвайки се за сър Уйлям, не беше забравила напълно привичките на стария си занаят.
Колкото до кралицата, тя никога не играеше на карти или, в краен случай, играеше без въодушевление и без удоволствие.
Колкото и странно да изглежда, тази страстна жена не изпитваше никаква страст към играта на карти. В траур по малкия принц Алберто, отишъл си толкова бързо и още по-бързо забравен, тя седеше с младите принцеси, облечени като нея в траур, в дъното на салона и бродираше. Три пъти седмично Калабрийският принц идваше с младата си жена да посети краля по време на играта. Нито той, нито принцеса Кле-ментина играеха. Клементина сядаше до кралицата, своята свекърва, и младите принцеси, своите зълви, и рисуваше или бродираше заедно с тях.
Калабрийският херцог преминаваше от една група към друга и се намесваше във всеки разговор с лекото повърхностно красноречие, което в очите на невежите минава за ученост.
Ако някой чужденец влезеше в салона и не знаеше с кого има работа, никога не би се досетил, че този мъж, който така весело играеше реверси, тази жена, която така безстрастно бродираше, и, най-после, този младеж, който приветствуваше всички с усмивка, бяха кралят, кралицата и престолонаследникът, лишени от кралство и едва преди няколко дни пристигнали в изгнание.
И само лицето на принцеса Клементина носеше следите на дълбока печал, но тази печал беше по-голяма от мъката, която може да предизвика загубата на трона. Беше ясно, че бедната ерцхерцогиня е загубила щастието си, без надежда да го намери отново.
XXVIII
НОВИНИ
Макар Фердинанд да не бързаше със съставянето на кабинет толкова, колкото с организирането на игрите и лова, все пак след два-три дни се образува нещо като Държавен съвет. Той върна на Ариоле, когото беше лишил временно от своята милост, званието военен министър, защото много скоро разбра, че изменници бяха тези, които го бяха съветвали да започне войната, а не тези, които го разубеждаваха. Той назначи херцог Чирчело за министър на вътрешните работи, а маркиз Кастелчикала, когото трябваше да възнагради за изгубеното място на посланик в Лондон и членството в Държавната джунта в Неапол — за министър на външните работи.
Първият, който донесе в Палермо известие от Неапол, беше кралският наместник, княз Пинятели. Вече говорихме за това, че вечерта, когато му предложиха да предаде държавната хазна на муниципалитета, а своята власт на изборните представители, той поиска дванадесет часа за размисъл.
Князът беше приет твърде немилостиво от краля и особено от кралицата. Кралят му беше заповядал в никакъв случай да не прави сделки с французите и метежниците, което за него беше едно и също, а въпреки това Пинятели сключи примирието в Спаранизе. Кралицата му беше заръчала да опожари Неапол при напускането си и да изколи всички, започвайки от нотариусите, а той беше запалил само най-малкия дворец и беше унищожил само малка част от патриотите.