Княз Пинятели беше въдворен в Кастанисета. В Палермо постепенно и по различни пътища научиха за възмущението на ладзароните против Мак и за покровителството, оказано му от френския главнокомандуващ, за избирането на Молитерно за народен генерал, а на Рока Романа за негов лейтенант и, най-после, за неудържимото придвижване на французите към Неапол.
Една сутрин, след три и половина дни път от Кастеламаре, в Палермо слезе човек, донесъл, както сам казваше, най-важни новини. Той твърдеше, че по чудо се е спасил от якобинците и показваше протритите си от въжетата ръце, като настояваше да го пуснат при краля.
Кралят беше незабавно уведомен и попита за името на пристигналия.
Човекът отвърна, че се казва Роберто Бранди, и че е бил комендант на Сан Елмо.
Като реши, че офицер на такъв пост наистина можеше да донесе достоверни сведения, кралят заповяда да го пуснат.
Роберто Бранди му разказа, че през нощта преди атаката на французите срещу Неапол в гарнизона на замъка избухнал страшен бунт. Той се въоръжил, взел по един пистолет във всяка ръка, но метежниците се нахвърлили срещу него. Той отначало се съпротивлявал, убил един и ранил друг бунтовник. Но какво можел да стори сам срещу петдесет? Повалили го, завързали го и го хвърлили в тъмницата, където преди това лежал Николино Карачиоло. Освободеният херцог пък бил избран за комендант на крепостта. Бранди останал в тъмницата три денонощия, без някой да се сети да му донесе чаша вода или парче хляб. Най-после тъмничарят, който му бил задължен за тази длъжност, се съжалил над него и на третия ден, в суматохата на битката, му донесъл дрехи, преоблечен в които, бившият комендант успял да избяга. Но, тъй като било невъзможно да се намери превозно средство, той трябвало да прекара два дни у свой приятел, който го укрил и му дал възможност да види пристигането на французите в Неапол и измяната на Сан Дженаро. Най-после, след провъзгласяването на Партенопейската република, той се добрал до Кастеламаре, където стопанинът на една тартана за много злато се съгласил да го вземе със себе си в Сицилия. Бранди плавал три денонощия и веднага се явил при августейшите си монарси, за да им засвидетелствува своята преданост.
Разказът беше трогателен. Екскомендантът, след като разказа нещастията си на краля, ги повтори пред кралицата, която, противно на мъжа си, високо ценеше предаността. Тя заповяда да наброят на жертвата десет хиляди дуката, а после го назначи за комендант на двореца в Палермо, при същите условия, като в замъка Сан Елмо, като му обеща още по-големи привилегии в бъдеще, когато, след победата на кралската власт, тя отново се върне в Неапол.
Кралицата веднага свика съвет. Бяха повикани Ектън, Кастелчикала, Нелсън и херцог Чирчело.
Ставаше дума за това, как да попречат на революцията, победила в Неапол, да пресече пролива и проникне в Сицилия.
Да владееш само един остров, след като си владял и континент, е почти нищо. Да имаш милион и половина поданици, след като си имал седем и половина — това също е почти нищо. Но все пак, един остров и милион и половина поданици са нещо съвсем реално, и кралят се примири с запазването поне на Палермо, където можеше всяка вечер да играе реверси, където председателят Кардило устройваше такъв прекрасен лов и където той сам би могъл да управлява своите милион и половина сицилийци.
Като обсъди всичко най-подробно, съветът, обаче, не стигна до никакво решение. Кралицата, която не отиваше по-да-леч от частния случай и беше способна само на тайни интриги, не можеше да се въодушеви от голямата идея и да състави някакъв по-значителен план. Кралят се ограничи с думите:
— Знаете, че не исках война. Не съм поемал такава отговорност и сега пак си измивам ръцете. Нека тези, които са причинили вредата, намерят лекарство против нея. Само че, Сан Дженаро ще ми плати! За начало, като се върна в Неапол, ще заповядам да построят църква на Свети Франциск Паолански.
Ектън, подтиснат от развитието на нещата и особено от това, че кралят знаеше за участието му в съставянето на фалшивото писмо на шурея му, императора на Австрия, чувствайки, че неговата непопулярност, расте с всеки изминал ден, се боеше да даде съвет, който би влошил още повече положението на държавата. Той предложи оставката си в полза на този, който би намерил изход. Княз Кастелчикала, нищожен дипломат, който дължеше високото си положение във Франция и Англия изключително на кралската милост и наградите за престъпленията си, беше безсилен при по-критични обстоятелства. Нелсън, страшен моряк и воин, човек, гениален сред своята стихия, ставаше пълно нищожество пред лицето на всяко събитие, което нямаше да завърши с морска битка.