— И все пак е така.
— Хайде, скъпи ми кардинале, не ме мъчете, разкрийте ми тайната.
— Угодно ли е това на краля?
— Вашият приятел ви умолява.
— Добре, господарю. Тайната ще бъде съобщена само на Ваше величество, разберете ме добре …
— Договорихме се.
— Е, отговорът на загадката е в това, че, когато за целите на едно голямо начинание ми потрябва престолонаследника, а кралят, във вреда на самия себе си, не пожела да ми го даде…
— Е, и какво?
— Това, че си го създадох сам.
— Дявол да го вземе! Това се казва новина! — възкликна кралят. — И Вие ще ми разкажете как сте го постигнали?
— Най-охотно, господарю. Разположете се в това кресло по-удобно, както казва приятелят ми Нелсън, защото разказът ми ще бъде доста дълъг, предупреждавам ви.
— Говорете, говорете, скъпи ми кардинале, — каза кралят, намествайки се в креслото си. — И не се бойте от вашата словохотливост. Вие разказвате толкова интересно, че аз никога не се изморявам да ви слушам.
Руфо се поклони и започна разказа си.
XXIX
КАК ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИКЪТ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ЕДНОВРЕМЕННО В СИЦИЛИЯ И КАЛАБРИЯ
— Благоволява ли Ваше величество да си спомни за техни кралски височества принцесите Виктория и Аделаида, дъщерите на Луи XV?
— Отлично. Бедните стари принцеси! Преди отпътуването си от Неапол им изпратих неголяма сума пари, десет — дванадесет хиляди дуката, като ги посъветвах да заминат за Триест през Манфредония или, ако предпочитат, да се присъединят към нас в Палермо.
— А спомня ли си Ваше величество, за седемте им телохранители, един от които, синьор де Бокекямпе, беше горещо препоръчан от граф дьо Нарбон?
— Помня ги всичките.
— Един от тях — Ваше величество, разбира се не може да е забравил тази подробност — поразително прилича на негово височество престолонаследника.
— Да, дотолкова, че когато го видях за първи път, самият аз се обърках.
— Какво пък, господарю. При сегашните обстоятелства реших да се възползвам от този рядък феномен.
Кралят погледна Руфо с вида на човек, който не знае какво му предстои да чуе, но има такова доверие в разказвача, че предварително му се възхищава.
Руфо продължи:
— В момента на отпътуването аз повиках де Чезаре, и тъй като се съмнявах, че Калабрийският принц ще се съгласи да вземе дейно участие във войната, то, без да разказвам плана си на де Чезаре, — на чието мъжество знаех, че мога да разчитам, тъй като той е корсиканец, — му казах, че природата не случайно го е дарила с тази удивителна прилика.
— И какво отговори той?
— Трябва да бъда справедлив: той не се колеба нито миг. „Аз съм само нищожна песъчинка в драмата, която се разиграва сега; но моят живот и животът на моите другари е на разположение на краля. Какво трябва да правя?“ — попита той. „Нищо, — отвърнах аз. — Само да не пречите на събитията. Ще съпровождате техни кралски височества до Манфредония; когато те се качат на кораба, вие ще тръгнете по източния бряг на Калабрия до Бриндизи. Ако по време на пътуването не ви се случи нищо, вземете в Бриндизи лодка, гемия или тартана и отплавайте за Сицилия. Ако, напротив, с вас се случи нещо необикновено и неочаквано, вие, като умен и мъжествен човек, се възползвайте от обстоятелствата; вашата и на другарите ви съдба — съдба, на която не бихте могли да разчитате дори в най-дръзките си честолюбиви помисли, — е във ваши ръце“.
— Имахте ли някакъв план относно тези хора?
— Разбира се.
— Защо тогава, познавайки мъжеството им, не сте им разказали този си план?
— Господарю, един от седемте би могъл да измени: кой може да гарантира, че между седем човека няма да се намери един предател?
Кралят въздъхна.
— Но, според мен, нямате никакви основания да го криете от мен.
— Още повече, господарю, — че планът се осъществи успешно.
— Слушам ви, — каза кралят.
— И така, господарю, нашите седмина младежи точно изпълняваха дадените им указания. След като изпратиха принцесите, те тръгнаха към южния бряг на Калабрия, където ги очакваше един от моите агенти, от чиято измяна не се страхувах, тъй като той, също както седемте, не знаеше нищо.
— Вие сте създадени за министър-председател, скъпи ми Руфо, и не на такова малко кралство като Неапол, а на някоя голяма държава като Франция, Англия или Русия. Продължавайте, продължавайте, слушам ви. Нека видим, що за агент е бил този и какво му е било поръчано. Вие сте голям политик, скъпи кардинале! Колко досадно е, че аз не съм най-добрия ви ученик!