И ето, всичко това той намери не у хората, които обсипваше с благоволението си, а в свещенослужителя, който спокойно би могъл да се затвори в пределите на църковните си задължения, с други думи, да се ограничи с четенето на тревника и раздаването на благословии.
Този човек беше предвидил всичко: беше вдигнал въстание, като политик; беше се възползувал от новините, като министър на полицията; беше подготвил войната, като генерал. И в същото време, когато Мак беше предал шпагата си на Шампионе, той вдигна меча на свещената война и без оръжие и военно снаряжение предложи поход за завоюване на Неапол, като разгъна императорската хоругва с девиза: „Твоят знак е победата!“
Достойна за учудване е страната, любопитно е обществото, в което разбойниците от широкия друм защищаваха кралството, а след като това кралство падна, се появи свещеник, който смяташе да го завоюва обратно!
Този път се случи така, че Фердинанд съумя да запази тайната и да удържи обещанието си. Той даде на кардинала двете хиляди дуката, така че заедно с наличните хиляда, се събра сумата двадесет хиляди и петстотин франка.
През същия ден, 27 януари, когато кралската грамота беше подписана и отбелязана (не ни е известно с каква цел) със задна дата, с два дни по-рано кардиналът се прости с краля и, под предлог, че заминава за Месина, тръгна на път по море или суша, в зависимост от това какви средства за придвижване му се предоставиха.
За това пътешествие му бяха необходими четири дни и той пристигна в Месина на 31 януари след пладне.
Там веднага потърси маркиз Таконе, който трябваше да му предаде двата милиона, изпратени от Неапол; но, както беше предвидил кардиналът, маркизът се намери, а милионите бяха изчезнали безследно.
На искането на кардинала Таконе отговори, че преди отпътуването от Неапол той, по заповед на генерал Ектън е предал всички налични суми на княз Пинятели. Тогава, по силата на пълномощията си, кардиналът поиска от него отчет за състоянието на нещата и на първо място, на кралската хазна. Но, притиснат до стената, маркизът твърдеше, че е невъзможно да даде отчет, защото всички ведомости и документи на ковчежничеството останали в Неапол. Кардиналът, който предвиждаше това и беше предупредил краля, се обърна към генерал Данеро с надеждата, че ще получи оръжие и боеприпаси, които му бяха още по-необходими от парите. Но генерал Данеро, решил за себе си, че не си струва да дава оръжие на кардинала, тъй като то непременно ще попадне в ръцете на врага, му отказа, въпреки кралската заповед, съставена според всички изисквания.
Кардиналът се оплака на краля. Данеро и Таконе също написаха писма, оплаквайки се от други и стремейки се да се оправдаят.
За да е спокойна съвестта му, кардиналът реши да дочака кралския отговор в Месина. Той пристигна на шестия ден; донесе го маркиз Маласпина.
Кралят меланхолично се оплакваше, че е заобиколен само от крадци и предатели. Той призоваваше кардинала да започне война и да си опита щастието, уповавайки се единствено на своите способности, и му изпращаше маркиз Маласпина, с молба да го вземе за адютант.
Стана съвсем ясно, че, следвайки навика си да не се доверява никому, Фердинанд беше започнал да се съмнява и в Руфо, както и в останалите, и му изпращаше шпионин.
За щастие, изборът беше неудачен: маркиз Маласпина беше преди всичко човек от опозицията. Като прочете писмото на краля, кардиналът се усмихна и го погледна.
— От само себе си се разбира, господин маркиз, че молбата на краля е заповед, — каза той. — Макар, че ще се съгласите, е твърде странно за военен като вас да станете адютант на свещенослужител. Впрочем, не се съмнявам, че Негово величество ви е дал някакво особено поръчение, което придава смисъл на службата ви при мен.
— Да, Ваше Високопреосвещенство. Кралят ми обеща милостиво да върне разположението си към мен, ако аз, в специална кореспонденция, го информирам за всичките ви намерения и постъпки. Изглежда той има повече доверие в мен като шпионин, отколкото като ловец.
— Значи вие, господин маркизе, сте имали нещастието да изпаднете в немилост пред негово величество?
— Вече три седмици, Ваше Високопреосвещенство, не участвам в кралската игра на карти.
— Но какво престъпление сте извършили?
— Непростимо, Ваше Високопреосвещенство.
— Признайте го пред мен, — продължи кардиналът с усмивка. — Рим ми е дал властта да опрощавам греховете.
— Улучих един глиган в корема, вместо зад лопатката.