Предпазливо, тъй като осъзнаваше, че всички в кръчмата го гледат и се хилят, той се набра през бара, за да погледне надолу. Оттам го зяпна Еск. Гледай ги право в очите, бе казвала винаги Баба: фокусирай силата си върху тях, накарай ги да сведат очи, никой не може да издържи на погледа на вещица, освен коза, разбира се.
Кръчмарят, който се казваше Скилър, се оказа очи в очи с едно малко дете, което изглежда му намигаше.
— Какво? — попита той.
— Мляко — каза детето, като продължаваше да го фокусира. — Дои се от кози. Сещаш ли се?
Скилър продаваше само бира, която, клиентите му твърдяха, че доял от котки. Никоя уважаваща себе си коза не би издържала миризмата на „Решетото На Цигуларя“.
— Нямаме — каза той. Погледна твърдо към жезъла, а веждите му се сключиха съзаклятнически над носа му.
— Би могъл да потърсиш — каза Еск.
Скилър се отдръпна назад през бара, отчасти за да избегне втренчения поглед, който караше очите му да се навлажнят от съчувствие, но и отчасти, защото едно ужасно подозрение започваше да се оформя в съзнанието му.
Даже и второкласните бармани притежават способността да резонират с бирата, която сервират, а вибрациите, идващи от големите варели зад гърба му, вече не съдържаха звука на хмел и пяна. Те предаваха общо взето по-млечен тон.
Той завъртя една канелка за опит и видя как тънка струйка мляко се пресече в кофата отдолу.
Жезълът още стърчеше над ръба на тезгяха, като перископ. Скилър би могъл да се закълне, че и го зяпа.
— Не го прахосвай — каза някакъв глас. — Един ден ще си благодарен за това.
Това беше същият глас, който Баба използваше, когато Еск не беше особено въодушевена по въпроса за някоя чиния, пълна с питателна зелена салата, сварена до жълто, така че и последните няколко витаминчета да се стопят, но за свръхчувствителните уши на кръчмаря това беше не нареждане, а предсказание. Той потрепери. Не знаеше къде би трябвало да се озове, че да се почувства благодарен за чаша стара бира с пресечено мляко. Предпочиташе преди това да е умрял.
Може би щеше да е умрял преди това.
Той много внимателно обърса една почти чиста халба с палец и я напълни от канелката. Даваше си сметка, че голяма част от клиентите му тихичко се изнизват. Никой не обичаше магии, особено пък в ръцете на жена. Човек никога не знае какво ще им щукне да направят.
— Млякото ти — каза той, после добави: — Госпожице.
— Имам малко пари — отвърна Еск. Баба викаш й беше казвала: бъди готова винаги да си платиш и няма да ти се наложи, на хората винаги им се иска да имаш добри намерения спрямо тях, това е главология.
— Не, не бих си и помислил такова нещо — припряно рече Скилър. Надвеси се през бара. — Макар че, не би ли могла, ъ-ъ-ъ, да се погрижиш да превърнеш останалото обратно, а? По тези места млякото много не върви.
Той плахо се попремести. Еск беше опряла жезъла о бара, докато си изпие млякото, и той го караше да се чувства неудобно.
Тя го погледна през мустака от мляко.
— Не съм го превръщала в мляко, просто знаех, че ще е мляко, защото това исках — рече тя. — Ти какво мислеше, че е?
— Ъ-ъ. Бира.
Еск помисли върху това. Тя смътно си спомни, че веднъж беше опитвала бира, и че вкусът й не беше особено хубав. Но си припомни нещо, което всички в Лошия Задник смятаха за далеч по-добро от бирата. Това беше една от най-строго пазените бабини рецепти. Полезно беше, защото в него имаше само плодове, плюс много замразяване, варене и внимателно изпробване на малки капчици с горящ огън.
Ако нощта се случеше наистина студена, Баба слагаше една съвсем малка лъжичка от него в млякото й. Лъжицата трябваше да е дървена, като се вземе предвид какво причиняваше то на метала.
Еск се съсредоточи. Представи си вкуса в съзнанието си, и с малкото умения, които започваше да придобива, но не можеше да разбере, откри, че може да раздели вкуса на малки, цветни фигурки…
Кльощавата жена на кръчмаря излезе от задната стая да види защо всичко утихна така изведнъж, а той я отпрати с ръка, онемяла от изненада, докато Еск стоеше и се олюляваше лекичко със затворени очи и мърдаше с устни.
… малките фигурки, които не ти трябваха, се връщаха в големия океан на формите, а след това човек намираше допълнителните, които му трябваха, и ги съединяваше, после се появяваше нещо като кука, което означаваше, че те биха могли да превърнат всяко подходящо нещо в нещо, подобно на тях, а след това…
Скилър се обърна много внимателно и погледна варела зад себе си. Миризмата в стаята се беше променила и той усещаше как чистото злато леко се поти върху старата дървения.