Това представляваше солидна пречка за племе, занимаващо се с търговия и затова, с течение на хилядолетията, старейшините на Зуните изучиха странната сила, която всички останали притежаваха в такива огромни количества, и решиха, че и те трябва да я притежават.
Младите мъже, които проявяваха и най-слаби признаци, че притежават този талант, бяха окуражавани на специални церемонии да продължават да пречупват Истината на конкурентни начала. Първата записана Зунска протолъжа беше: „Всъщност дядо ми е доста висок“, но в крайна сметка те му хванаха цаката и учредиха длъжността „племенен Лъжец“.
Трябва да се разбере, че макар и повечето от Зуните да не могат да лъжат, те хранят огромен респект към всеки Зун, който може да каже, че светът е по-различен, отколкото е в действителност, а Лъжецът се ползва със значителен авторитет. Той представлява племето си във всичките му вземания-давания с външния свят, когото обикновеният Зун още много отдавна се бе отказал да се опитва да разбере. Племената на Зуните се гордеят много със своите Лъжци.
Другите народи много се дразнят от всичко това. Те мислят, че Зуните би трябвало да приемат по-подходящо наименование, като, например, „дипломат“ или „завеждащ обществените взаимоотношения“. Струва им се, че Зуните се подиграват с цялата работа.
— Всичкото това вярно ли е? — подозрително попита Еск, докато оглеждаше препълнената каюта на баржата.
— Не — сериозно отвърна Амшат. Най-младата му жена, която готвеше каша върху миниатюрна, отрупана печка, се изкикоти. Трите му деца гледаха тържествено Еск иззад ръба на масата.
— Никога ли не казваш истината?
— А ти? — Амшат се ухили със златната си усмивка, но очите му не се смееха. — Защо те намирам във вълната си? Амшат не отвлича деца. Вкъщи ще има някой, който ще се безпокои, не е ли тъй?
— Предполагам, че Баба ще тръгне да ме търси — каза Еск, — но не мисля, че ще се безпокои много. Струва ми се, че само ще се ядоса. Все едно, аз отивам в Анкх-Морпорк. Можете да ме свалите от кораба…
— … лодката…
— … както искаш. Нямам нищо против щуките.
— Не мога да го направя — рече Амшат.
— Това лъжа ли беше?
— Не! Но наоколо е дива природа, има крадци и… разни неща.
Еск кимна лъчезарно.
— Решено тогава — каза тя. — Нямам нищо против да спя във вълната. Мога да си плащам за пътя. Мога да правя… — Поколеба се; недовършеното й изречение увисна като малко клъбце кристал във въздуха, докато предпазливостта направи успешен опит да овладее езика й. — … полезни неща — завърши неубедително.
Тя усещаше, че Амшат гледа леко настрани към първата си жена, която шиеше до печката. Съгласно Зунските традиции носеше само черно. Баба би го одобрила напълно.
— Какви полезни неща? — попита той. — Пране, чистене, така ли?
— Ако кажете — отвърна Еск, — мога да правя и това, или дедестилация с помощта на двойния или тройния аламбик, или да правя лакове, глазури, кремове, мазила и специални пари, да помагам в топенето на восък, в производството на свещи, в правилния подбор на семена, корени и калеми, да приготвям повечето продукти от Осемдесетте Великолепни Билки; мога да преда, разчепквам, да кисна, да тепам, да тъка на ръка, гергеф, арфа и на Благородните станове, мога и да плета, ако някой ми захване преждата, мога да чета по почвата и скалите, да правя дограма до тройната сглобка и жабката, мога да предсказвам времето по следи от животни и по небето, мога да увелича роенето на пчелите, да варя пет вида медовина, да правя бои, фиксатори и пигменти, включително и трайно синьо, мога да се справя с повечето видове тенекеджийство, да поправям обувки, да обработвам и фасонирам почти всички кожи и, ако имате кози, мога да се грижа за тях. Обичам кози.
Амшат я гледаше замислено. Тя усещаше, че очакват да продължи.
— Баба не обича да гледа хора, които се мотаят, без да вършат нищо — каза тя. — Тя винаги казва, че момиче със сръчни ръце никога няма да остане без работа — добави Еск, като да обясни по-добре.
— Или съпруг, предполагам — кимна едва-едва Амшат.
— Всъщност, Баба много може да каже по този въпрос…
— Сигурен съм, че е така — рече Амшат. Погледна към първата си жена, която кимна едва забележимо.
— Много добре — каза той. — Ако можеш да помагаш с нещо, можеш да останеш. А можеш ли да свириш на някакъв инструмент?