Но вчера беше различно. Еск седеше в прашния мрак и се опитваше да направи било то и най-простата магия, когато чу вратата да се отваря и по пода изтропаха ботуши. Това само по себе си беше изненадващо. Еск знаеше програмата, и Второкурсниците, които по принцип учеха в тази стая, сега бяха долу във физкултурния салон за Начална Дематериализация с Джофал Пъргавия. (Студентите по магия не обичаха много физическите упражнения; гимнастическият салон представляваше голяма стая, наредена с оловни и самодивски дървета, където новаците можеха да работят върху Висшата магия без сериозно да дебалансират вселената, макар и не винаги да успяваха да не дебалансират самите себе си. Магията не прощаваше на некадърниците. Някои несръчни студенти имаха поне късмета сами да си излязат; другите ги изнасяха в бутилки).
Еск надникна измежду дъските. Тези не бяха студенти, бяха магьосници. Доста важни, ако се съди по плащовете им. И не можеше и дума да става за някаква грешка по отношение на фигурата, която се качи на лекторския подиум като лошо водена кукла, блъсна се тежко в аналоя, а след това разсеяно му се извини. Беше Саймън. Никой друг нямаше очи като две сурови яйца, чукнати в гореща вода и нос, огнено червен от духане. За Саймън времето, когато го дразнеше полският прашец, клонеше към безкрайност.
На Еск й хрумна, че ако се изключи най-общо казано алергията му към цялото Мироздание, с прилична пострижка и с няколко урока върху походката му, момчето би могло да стане почти красиво. Това беше необичайна мисъл и тя я скъта за по-нататъшно обмисляне.
Когато магьосниците се настаниха, Саймън започна да говори. Той ползваше бележки и всеки път, когато се запънеше на някоя дума, магьосниците, като един, без да могат да се спрат, я произнасяха хорово вместо него.
След малко от аналоя се вдигна парче тебешир и започна да пише на дъската зад гърба му. Еск беше научила достатъчно за магьосническата магия, за да разбере, че това е удивително постижение — Саймън беше в Университета едва от няколко седмици, а повечето студенти не успяваха да овладеят Леката Левитация чак до края на втори курс.
Малкото бяло късче играеше равномерно и скърцаше по черния фон под съпровода на Саймъновия глас. Даже и ако не се брои заекването, той не беше много добър оратор. Той изпускаше подробности. Поправяше се. Хъкаше и мъкаше. И поне, що се отнася до Еск, не казваше нищо особено. Фрази се прокрадваха до скривалището й. „Основната тъкан на вселената“ беше една от тях, и Еск не можеше да разбере какво е това, освен ако той нямаше предвид джинсов плат или, може би, бархет. За „Изменчивост на матрицата на вероятностите“ тя въобще не можа да се сети.
Понякога той сякаш казваше, че нищо не съществува, докато хората не си помислят, че то съществува, и че светът наистина го има само затова, че хората продължават да си го измислят. Но после той сякаш пък казваше, че съществуват много светове, всичките почти еднакви и всичките, намиращи се на едно и също място, но разделени от дебелината на сянка, така че, всичко, което някога може да се случи, ще трябва да се случи някъде в нещо.
(Това Еск можеше да схване. Тя бе започнала наполовина да го подозира още от мига, когато започна да чисти тоалетната на по-старшите магьосници, или по-скоро, докато жезълът вършеше работата, а Еск изследваше писоарите и, с помощта на някои не съвсем забравени подробности за братята й в калаеното корито пред огъня вкъщи, формулира своята неофициална Обща Теория по сравнителна анатомия. Тоалетната на старшите магьосници беше вълшебно място, с истинска течаща вода и интересни плочки и, най-важното, с две големи сребърни огледала, поставени на срещуположни стени, така че всеки, който се погледнеше в едното, можеше да се види повторен отново и отново, докато образът станеше твърде малък, за да се види. Това беше първият досег на Еск с идеята за безкрайността. Още по-точно, тя имаше подозрението, че една от огледалните Ескарини, точно на крайчеца на зрението, й маха с ръка).
Имаше нещо, което я притесняваше във фразите, използвани от Саймън. Половината време той сякаш казваше, че светът е реален колкото сапунен мехур или пък сън.