— При това лошо време можем да го напишем още днес — предложи Професора, — Така ще ни се махне от главата.
Емил беше съгласен. Но Густав и Динстаг се възпротивиха. Професора се опита да ги придума.
— Да започнем само предварителните проучвания — каза той, взе от масата една книга на баща си и започна да я прелиства. — Може да се намери нещо подходящо, пък макар и цитат.
— Нашият учител мрази цитатите — каза Густав. — Той е на мнение, че е по-добре да се сетим за нещо сами, отколкото да преписваме от книги. Това заслужавало толкова порицание, колкото преписването от съседа по чин. — После той се засмя и прибави: — Прочее, аз винаги предпочитам да препиша от съседа си.
Емил запита Професора какво чете.
— Не казвам — отвърна той. — Трябва да отгатнете. Слушайте!
При тези думи той седна до масата и зачете:
— „…При нас пеенето е първото стъпало на образованието — всичко друго се включва към него й бива поднесено чрез него. Най-простото удоволствие, както и най-простото учение се оживява и запечатва чрез песента. Дори и онова, което предаваме от вярата и нравите, пак се проповядва с песни.“
Професора вдигна очи.
— Е; можете ли да познаете от кого е това?
— Навярно от диригента на някое певческо дружество — каза Густав. Професора се засмя.
— Ех, че се излагаш и ти! Това е от Гьоте.
Динстаг каза:
— Щом е от Гьоте, трябва да казваш „от фон Гьоте“, защото той е благородник.
— Това не е толкова важно — промърмори Густав.
Професора продължи да чете:
— „Като приучваме децата да записват със знаци на ченаца дъска тоновете, които произнасят, и после ги учим да пеят по тези знаци, а след това да прибавят и текста, то ние упражняваме едновременно ръката, ухото и окото й постигаме по-бързо задачите на правописа и краснописа. Затова именно ние избрахме между всичко друго музиката като елемент на възпитанието и от нея се разклоняват на всички страни пътищата на учението.“
— Да не би фон Гьоте да е бил директор на училище? — запила учудено Динстаг. — Струва ми се, че е бил министър.
— Всичко с пеене; — извика Густав извън себе си. — Представете си, че при смятането на лихвените правила и уравненията с едно неизвестно трябваше да пеем! Не мога да се съглася, че това е хубаво.
— Гьоте сигурно е препоръчвал това за първите учебни години — каза Емил. — Тогава всички предмети са свързани В този момент на верандата се появи съдебният съветник.
— Какво четете? — запита той.
Професора му обясни.
— Аха — каза съдебният съветник. — Четете „Странствуванията на Вилхелм Майстер“?
— Аз съм решително против обучението чрез пеене — заяви Густав. — По пеене имам четири, защото съм съвършено не музикален. И представете си, че по всички други предмети и часове трябваше да пея! По латински, математика, история и прочее… това е просто немислимо!
— Ти и без пеене не си цвете по латински и математика — извика Динстаг.
— Така е — призна си Густав. — Моля, ако желаете, можем отсега да започнем да спрягаме неправилните глаголи в хор от четири гласа.
Съдебният съветник Хаберланд се засмя.
— Педагогическата провинция, която Гьоте описва в „Странствуванията“, е хуманистичният идеал на един много стар и голям поет. По-късно ще разберете тази книга по-добре — каза той.
— Но съвсем не е мъчно за разбиране — намеси се Професора. — Послушайте!
И той качете: „Благородните и здрави деца имат много нещо в себе си Природата е дала на всекиго всичко, от каквото има нужда за времето си. Наш дълг е да развием всичко това. А често пъти качествата се развиват по-добре от само себе си.“
Той затвори книгата и погледна своите приятели.
— Е, видяхте ли?
— Какво? — запита Густав. — Благородни и здрави деца сме всички, които седим тук. А после?
Професора почука книгата с показалец.
— Гьоте казва…
— Фон Гьоте казва — поправи го Динстаг.
— Гьоте казва, че нйе по природа имаме скрито в себе си, тъй да се каже, всичко, от което се нуждаем за живота. Според Гьоте то може да се развие от само себе си. Няма защо някой постоянно да се върти около нас и да ни съветва, надзирава и оценява.
При тези думи той погледна баща си.
— Знаеш много добре, че не говоря за теб. Но много родители и учители постъпват по начало погрешно.
— Дяволски мъчно е — каза съдебният съветник — да не се възпитават децата прекалено, но и да не се оставят невъзпитани. И всяко дете е отделен случай. Едно развива вродените си качества без всякакви усилия. А на друго те трябва да се издърпват с клещи. Иначе никога няма да се появят. — Той седна. — Ще разберете това по-късно, когато сами станете бащи.