— А как ще отиде пиколото до Хайдекруг? — запита Густав.
— Ама че въпрос задаващ! — каза Емил. — Разбира се, с теб и твоята моторетка.
— Аха — рече Густав.
— А детективите, от своя страна — каза Професора, — ще се качат на парахода не в Хайдекруг, както Ханс Шмаух, и не в Корлсбютел, както мистър Байрон и Маки, а още по-рано — в Граал. Ще влезем в каютата и в Корлсбютел ще можем да видим дали мистър Байрон наистина ще се качи на парахода. В Хайдекруг ще се качи и пиколото. А малко преди да стигнем Варнемюнде ще излезем на палубата и ще кажем: „Многоуважаеми Господин Пахулке, къде е синът ви Паул? И защо пътувате вместо с него с това пиколо? Ако не искате да ви предадем на полицията във Варнемюнде за изоставяне на син и кражба на дете, бъдете така добър и се върнете с нас в Корлсбютел. С влак или с такси, ваша работа, почитаеми. Ние много държим Джеки да не научи нищо!“ Е, мислите ли, че ще се противи?
— Трябва да се върне в Корлсбютел — извика Динстаг доволен. — Не му остава друг избор.
— Всичко това — хубаво — съгласи се Густав. — Но как ще отидат детективите до Граал?
Останалите го погледнаха с укор.
— Аха — сети се най-после той. — С мен и моторетката ми, нали?
— Да — каза Емил. — Ще трябва да откараш до Граал един по един всички детективи. А после сам ще пътуваш от Граал през Корлсбютел и Хайдекруг, чак до Варнемюнде и ще разузнаеш къде се намира най-близкият участък на крайбрежната полиция. Това ще бъдат мерки за всеки случай, ако Байрон се опъва. А когато параходът пристигне, ще ни посрещнеш на пристанището заедно с нашия пленник. Ясно ли ти е?
— На мене — да — отвърна Густав. — Но на моторетката ми още не.
Десета глава
ПРИКЛЮЧЕНИЕ, ПО СУША И ВОДА
Другият ден беше вторник. И когато Емил, който беше дежурен, още рано сутринта отвори вратата, за да излезе да купи мляко и кифли, спря като вцепенен. Вън, сред тревата, седеше пиколото Ханс Шмаух и засмян му пожела „добро утро!“.
— Днес ми е свободният ден — каза той. — Той трябва да се използува както трябва.
— А защо не позвъни?
— Ей тъй! Като хотелиерски прислужник зная колко неприятно е да те измъкнат от леглото със звънец. А тук тревата, беше много хубава. Барометърът показва хубаво време.
Отидоха в кухнята и свариха кафе. През това време Емил посвети пиколото в плана, който детективите бяха изковали вечерта, и като завърши, прибави:
— Ще повторя още веднъж главните точки: ние, детективите, ще се качим на парахода още в Граал. Байрон и Маки тук, в Корлсбютел. А ти — в Хайдекруг. Във Варнемюнде Густав ще ни чака на пристанището с моторетката си. Ако Байрон се противи, Густав ще повика полицията. Дотогава ние ще го задържим.
Ханс Шмаух намери плана отличен. Двамата наредиха масата за закуска и събудиха приятелите си. И веднага прикачиха на малкия Динстаг прякора „Уважаедоат госпожица“, понеже беше спал в леглото на Пони.
Пиколото преметна една салфетка на ръката си и започна да им прислужва безукорно.
— Като истински келнер — каза Густав с уважение. — Моля, келнер, още една чаша мляко!
— Веднага, господине — каза Ханс Шмаух. Тойсе втурна в кухнята, донесе чаша мляко върху табличка, постави я пред Густав и запита:
— Ще остане ли господинът тук за по-дълго? Времето обещава да бъде хубаво. А нашият хотел е първокласен. При нас непременно ще се чувствувате добре.
— Съжалявам — отвърна Густав. — Трябва да се връщам веднага в Берлин. Заключих вчера жената и децата си в гардероба и по погрешка съм взел ключа със себе си.
— Жалко — каза Ханс Шмаух. — Иначе в петък бихте могли да гледате в нашето кино филма „Емил и детективите“.
— Какво? — извикаха момчетата в един глас и скочиха.
Пиколото извади вестник от джоба си и го изопна върху рамката на една картина. На страницата за обявления имаше голяма реклама със следното съдържание:
Един филм с 200 деца
Един филм по истинска случка
Един интересен филм от всекидневието
Един филм, който се разиграва
в съвременния Берлин
Един филм за деца от осем до осемдесет години
От петък в киното при фара.
Момчетата препрочетоха обявлението няколко пъти. Густав започна да крачи гордо насам-нататък и да вика:
— Заповядайте, господа! Пред вас са най-прочутите момчета на днешното време! Влизайте! През първата половина на филма ще се разболеете от смях, а през втората ще оздравеете — пак от смях…
А Професора каза:
— Имам сценична треска. Макар че това е само филм. И макар че ние самите не играем в него.