Джон Скалзи
Емперо
Взаимозависимост #3
На жените, които вече не търпят чужди глупости.
Пролог
Любопитното беше, че Грени Нахамапитин, временният херцог на Край, всъщност видя ракетата земя-въздух, която се заби във въздушната му кола, секунда преди попадението.
Той тъкмо разговаряше с Блейн Турнин, своя (погледнато сега в ретроспектива) не особено кадърен министър на отбраната, за тайната среща, която се канеха да проведат с една бунтовническа фракция, обещала в замяна да премине на страната на херцога във водещата се гражданска война. Грени тъкмо се обърна да каже нещо на Турнин, когато периферното му зрение улови някакъв проблясък и насочи погледа му към дебелото стъкло на илюминатора, където гореспоменатата ракета земя-въздух изведнъж бе заела централно място.
„Мисля, че това е ракета“, искаше да каже Грени, но стигна само до „Мисля“, или всъщност само до първия звук от тази много кратка дума, преди ракетата да се забие в колата и всичко да се сговни тотално.
В последвалата част от секундата, докато въздушната кола внезапно сменяше ориентацията си по няколко оси едновременно, превръщайки непристегнатия с колан Блейн Турнин в изненадана месеста топка за флипер, блъскаща се в повърхностите на пътническото купе, Грени Нахамапитин, временен херцог на Край, формулира няколко мисли, които не точно минаха през ума му, а по-скоро изникнаха напълно оформени и припокриващи се, сякаш висшите му когнитивни функции бяха решили да изсипят всичкия баласт наведнъж и да оставят Грени да се оправя с него по-късно, ако има по-късно, което изглеждаше все по-невероятно предвид факта, че вратът на Блейн Турнин току-що бе придобил смущаваща гъвкавост.
Може би ще е по-лесно да изложим тези мисли в проценти според степента на присъствието им във вниманието на Грени.
Като начало, имаше я „Мамка му, мамка му, шибана работа, мамка му, шибана шибанящина“, която заемаше около 89 % от вниманието на Грени, и това бе разбираемо, при положение че въздушната му кола бе започнала едновременно да се върти и да губи височина.
Далеч на второ място с може би около 5 % се нареждаше: „Как са разбрали бунтовниците, срещата я уредихме само преди час, даже аз не знаех, че ще съм в тази кола, освен това къде, да ги шибам, са противоракетните мерки, аз съм главен администратор на цяла една планета и се води гражданска война, човек би си помислил, че охраната ми ще е малко повече в час“. Това, честно казано, бе множко за смилане в момента, затова мозъкът на Грени реши да го остави без отговор.
На трето място, с може би 4,5 % от вниманието на Грени, беше: „Май ще се нуждая от нов министър на отбраната“. Тъй като понастоящем тялото на Блейн Турнин имаше форма, която може да бъде описана само като „плетен геврек“, това вероятно бе така и следователно не заслужаваше допълнителни размишления.
И оставаше четвъртата мисъл, която, макар да заемаше само жалките остатъци от вниманието и умствения капацитет на Грени, все пак бе мисъл, минавала му и преди, при това често — всъщност достатъчно често, за да се каже, че в много отношения бе основополагаща за Грени Нахамапитин и го бе превърнала в човека, който е днес, а именно човек, размятан бясно от гравитационни и центробежни сили. Тази мисъл беше:
„Защо аз?“
И наистина, защо Грени Нахамапитин? Какви обстоятелства на съдбата го бяха довели до този момент в живота му, носещ се неконтролируемо, в буквален и екзистенциален смисъл, докато се мъчеше да не повърне върху почти сигурно трупа на вече много вероятно бившия си министър на отбраната?
Това бе многостранен въпрос с няколко възможни отговора.
а) Беше се родил.
б) В благородническо семейство с амбиции да управлява Взаимозависимостта, империя от звездни системи, която съществуваше от цяло хилядолетие.
в) И която бе свързана от Потока — феномен, който Грени не разбираше, но който служеше за свръхбърз път между звездните системи на Взаимозависимостта.
г) Които на свой ред бяха облагани с данъци и контролирани от емперо, управляващ от Средоточие, системата, през която минаваше почти всяка струя на Потока.
д) Тоест, докато не настъпеше голяма промяна в Потока по някое време в близкото бъдеще, когато почти всяка струя щеше да минава през Край, понастоящем най-трудно достъпната система във Взаимозависимостта.
е) И тъкмо затова сестрата на Грени, Надаш, искаше някой Нахамапитин на Край, за да узурпира мястото на херцога, но не можеше да го направи сама, защото бе заета с опити да се омъжи за Ренеред By, наследника на имперския трон, а братът на Грени, Амит, управляваше бизнеса на Дома Нахамапитин.