Също така много благодарности на Итън Еленберг, Биби Люис, Джоел Готлър и Мат Шугърман, които образуват екипа „Скалзи“, когато опре до продаване на творбите ми и/или преглеждане на договорите, за което съм им много благодарен. Свалям шапка и на Джорджина Гордън-Смит, Суриан Флетчър-Джоунс и Дженифър Хътчинсън.
Понякога в тези книги отдавам почит на приятели и колеги писатели, и в повечето случаи това не е проблем, но пък от време на време убивам героя, който съм кръстил на някого, и после ми е съвестно. Така че, ъъъ, Мери Робинет Ковал и Нава Улф, съжалявам, че убих вашите хора.
(Това е особено неловко по отношение на Нава, на която бях кръстил още един герой от поредицата: Нафа Долг, близката приятелка на Кардения, която, ако си спомняте, взривих в първата книга, и това накара Нава да подхвърля неведнъж: „Ти уби героинята ми за ЛЕЙДИ БОЛКА“. Знаеш, че ти се възхищавам и те ценя, Нава, честна дума.)
Приятелите, които ми помогнаха да остана с всичкия си, докато пишех тази книга, включват Кевин Стампфл, Яни Кузния, Бил Шейфър, Ривена Олтман, Оливия Ал, Девън Десай, Моника Бърн и Меган Франк. Специални благодарности на Наташа Кордус, буквално една от най-старите ми и най-скъпи приятелки, за страхотното окуражаване в последния момент.
Благодаря на хората, създали приложението Freedom — програма, която използвам на компютъра си, за да блокирам социалните медии, защото на мен не може да се разчита, че няма да проверявам „Туитър“ на всеки двайсет секунди. Ако ви трябва програма, която да ви спаси от разсейване, мога да ви я препоръчам.
(Но ако ме следвате в „Туитър“ или „Фейсбук“, или четете блога ми, моите благодарности. Вие не сте виновни, че не ми достига воля за тези неща.)
Както винаги, благодаря на Атина и Кристин Скалзи, съответно дъщеря ми и жена ми, че са такива чудесни хора и чудесни за мен. Мога да кажа още много и за двете, но ако сте чели тези благодарности и преди, знаете колко мога да се разкисна по отношение на тях. Просто се радвам, че ги имам в живота си.
И накрая, благодаря на вас, читателите, че четете тази поредица. Колкото и странно да изглежда, за първи път пиша преднамерено трилогия. Обикновено пиша някоя книга, хората я харесват и аз пиша друга в същия свят. Така стигнах до шест книги (засега) в поредицата си „Войната на старците“. Но към тази трилогия подходих със знанието, че смятам да напиша три книги и че в края им империята наистина ще рухне. Това беше нещо ново за мен, да съчетавам такава дългосрочна представа за събитията в поредицата с обичайния си стил на писане „измисляй нещата в движение“, и трябва да кажа, че съм много доволен от резултата. Това беше много удовлетворително преживяване за мен като писател. Надявам се, че и за вас също. Благодаря ви, че ми правихте компания.
Джон Скалзи
31 октомври 2019 г.