ж) Така че, добре, карай да върви, това трябваше да е Грени.
з) Който отиде на Край и тайно разпали гражданска война, докато публично се представяше за съюзник на предишния херцог.
и) Когото след това уби и лепна вината на граф Клермон, когото Грени смяташе за обикновен имперски данъчен инспектор.
й) И стана временен херцог с обещанието да сложи край на гражданската война, което без съмнение можеше да направи, защото в края на краищата самият той финансираше бунтовниците.
к) Но се оказа, че граф Клермон е също така физик, изследващ Потока, и неговите изследвания сочеха, че струите на Потока не се местят, а изчезват.
л) Което излезе вярно, когато струята между Край и Средоточие — единствената струя, извеждаща от системата на Край — изчезна.
м) Тогава графът, в духа на прагматизма, предложи на Грени да обединят сили, за да подготвят Край за неизбежната изолация, предизвикана от разпадането на Потока, а впоследствие и на Взаимозависимостта, която разчиташе на него за съществуването си.
н) Грени не прие предложението на графа поради, ъъъ, разни причини и вместо това се погрижи графът да изчезне.
о) Това вбеси Врена Клермон, дъщеря и наследница на графа, която доста неудобно за Грени бе също така бивш офицер от имперската гвардия с много съюзници и знаеше подробностите за изследванията на баща си върху Потока.
п) За които после разказа на всички.
р) И те побесняха, че новият временен херцог ги е държал в неведение за цялата тази работа с „изчезването на Потока“.
с) Което доведе до тази нова гражданска война.
т) Срещу него.
у) В която участваха нови бунтовници.
ф) Които стреляха с ракети по скапаната му въздушна кола.
В защита на Грени можеше да се изтъкне, че той никога не бе молил да се ражда.
Но това бе слаба утеха за него, докато въздушната му кола се стоварваше върху улиците на столицата на Край и се претърколваше няколко пъти, преди да спре напълно.
Грени, чиито очи бяха затворени по време на целия сблъсък със земята, ги отвори и откри, че колата му стои изправена. Тялото на Блейн Турнин седеше кротко и спокойно на отсрещната седалка, сякаш през последната половин минута не бе изпълнявало ролята на зрънце в маракас. Само главата му, извита под ъгъл, който навеждаше на мисълта, че костите на шията му са били заменени с преварени макарони, подсказваше, че той може би всъщност не е потънал в кратка освежителна дрямка.
Десет секунди по-късно вратите на потрошената въздушна кола на Грени бяха изкъртени и хората от охраната му — по чиито коли явно никой не бе стрелял, мамка му, пищеше умът на Грени — разкопчаха предпазните му колани и го измъкнаха грубо навън, за да го натикат във втора кола, която щеше да се понесе право назад към херцогския дворец. Последното, което Грени зърна от съсипаното си превозно средство, бе тялото на Турнин, което се свлече на пода на купето, за да се превърне в човешко килимче.
— Не ти ли се струва подозрително, че по никоя от другите въздушни коли не беше стреляно? — попита Грени по-късно, докато крачеше напред-назад в една блиндирана стая в двореца си дълбоко под земята, в специално крило, проектирано да издържа на атаки в продължение на седмици, а може би и месеци. — Всичките бяха еднакви. Нямахме план за полета. Никой не знаеше, че ще сме в небето. И въпреки това — бам! — ракета удря една кола, и то моята. Трябва да предположа, че са внедрили човек в охраната ми. Трябва да предположа, че около мен има предатели.
Джеймис, граф Клермон, седнал на стола си, въздъхна, остави книгата, която четеше, и разтърка очи.
— Нали разбираш, че съчувствието ми към твоите несгоди е малко ограничено? — каза той на Грени.
Грени спря да крачи и си спомни с кого обсъжда тези тъмни конспирации.
— Просто вече не знам на кого да вярвам — призна той.
— Вероятно не на мен — отбеляза Джеймис.
— Но не съм ли прав? — настоя Грени. — Не звучи ли, сякаш в охраната ми има предател?
Джеймис се взря за миг с копнеж в книгата си и Грени проследи погледа му до леко оръфаното томче с твърди корици и заглавие „Граф Монте Кристо“. Грени предположи, че е историческа биография, и се зачуди смътно в коя система се намира Монте Кристо. После погледна пак към графа.
— Да, сигурно си прав — каза накрая Джеймис. — Вероятно има предател сред хората ти. Поне един. Може би няколко.
— Но защо?