— Ами, това е просто хипотеза, но може да има нещо общо с факта, че си некадърник, който се добра до херцогския пост с убийство, че лъжеше поданиците си за неизбежния крах на цивилизацията, за който досега не си направил нищо, за да се подготвиш.
— Никой освен теб не знае, че убих херцога — изтъкна Грени.
— Добре, значи остава „некадърник, който лъжеше поданиците си за неизбежния крах на цивилизацията“ и така нататък.
— Наистина ли ме мислиш за некадърник?
Графът се взря за момент в Грени, преди да продължи.
— Защо идваш при мен, Грени? — попита той.
— Какво имаш предвид?
— Точно каквото казах, защо идваш при мен? Аз съм твой затворник и политическа пречка за теб. Моето изчезване е една от главните причини да водиш сегашната гражданска война. Ако беше умен… е, ако беше умен, нямаше да направиш кажи-речи нищо от онова, което направи. Но по отношение на мен, ако беше умен, сега щеше да стоиш надалеч и да ме оставиш да си гния кротко. А вместо това ме посещаваш на всеки няколко дни.
— Някога предложи да ми помогнеш — напомни му Грени.
— Това беше преди да решиш, че най-добрият курс на действие е да ме натикаш в някоя дупка — контрира Джеймис. — Да не говорим, че продължаваш да ме виниш за убийството, което ти извърши, и използваш това като повод да лишиш от права избраната ми наследница. Как ти се получава, между другото? Мислиш ли, че Врена беше забавена по някакъв начин, като я лиши от титли и владения?
— Не разбирам дъщеря ти.
— Как така?
Грени посочи към граф Клермон.
— Ти си учен. Не си… замесен от бунтовническо тесто.
— Не бях — съгласи се графът, — докато ти не ме направи. Колкото до Врена, просто никога не си виждал майка ѝ. Ако беше, щеше да ти стане по-ясно. Не че има значение, защото също като мен, ти я превърна в бунтовничка, и то доста ефективна.
— Не знам дали бих се съгласил с това определение.
— Да, разбира се, прав си, един съвсем неефективен бунтовнически водач е успял да проникне в охраната ти, да внедри поне един предател, да узнае тайния ти маршрут и да прати ракета точно в твоята въздушна кола и никоя друга. Извинявай, бях малко объркан по въпроса. — Графът посегна пак към книгата си.
— Имам нужда от човек, с когото да си говоря — каза изведнъж Грени.
Джеймис погледна към (временния) херцог.
— Моля?
— Ти ме попита защо непрекъснато те посещавам — обясни Грени. — Имам нужда от някого, с когото да си говоря.
— Имаш цял държавен апарат, с който да си говориш — напомни му Джеймис.
— В който има предатели.
— Нека ти напомня, че аз не съм точно на твоя страна.
— Не, но… — Грени махна към стаята — … няма къде да отидеш.
Графът помълча пак, сякаш обмисляше как най-добре да отговори на напомнянето, че е затворник, после взе книгата си.
— Може би просто трябва да си наемеш психотерапевт.
— Нямам нужда от психотерапевт.
— На твое място бих потърсил второ мнение по въпроса.
— Ще го имам предвид.
— Нямаш ли поне приятели, Грени? Пък дори и неистински?
Грени отвори уста да отвърне на остроумието, но изведнъж се спря.
Джеймис, с отворена книга в ръце, го изучаваше внимателно.
— Хайде, хайде, узурпаторче — каза той. — Виждал съм те заобиколен от свита в дните, когато беше съветник на херцога. Цяла кохорта от подмазвачи и ласкатели. Ти умееше да се подмазваш и ласкаеш наравно с най-добрите от тях. А сега, когато си херцог, би трябвало да можеш да избираш с какви паразити се заобикаляш.
— Имам приятели — увери го Грени.
— Не думай. — Графът вдигна книгата си. — Тогава може би трябва да вървиш да досаждаш на тях.
— Ти не искаш нищо от мен.
Това бе посрещнато с вдигната вежда.
— Всъщност искам да се оттеглиш от херцогския пост и да ме пуснеш да се прибера у дома.
— Нямах предвид това.
— Знам — отвърна сухо Джеймис. — Просто ти изтъквам, че преценката ти е погрешна. Но, да. По отношение на херцогството ти, не искам нищо от теб.
Грени разпери ръце.
— Което означава, че мога да говоря с теб.
— И все пак ти препоръчвам психотерапевта.
— Ти все още можеш да ми помогнеш — не отстъпи Грени. — Помогни ми да се подготвя за онова, което предстои с Потока.
— Искаш да кажеш, въпреки факта, че съм твой затворник и водиш гражданска война срещу дъщеря ми, която би убил, ако ти се предостави възможност?
— Тя току-що се опита да убие мен.
— Фактът, че се опитваш да сведеш една гражданска война до „тя започна първа“, не ме изпълва с увереност — каза Джеймис. — Пък и е прекалено късно. Моментът, в който можех да ти помогна, бе преди месеци, когато ти отправих предложението, въпреки че уби херцога и натопи мен за това. Изглаждането на онзи проблем нямаше да ти е особено приятно, но би могъл да се справиш. Тази гражданска война е нещо, с което нито ти, нито аз вече можем да се справим. Ти разгневи прекалено много хора, които бяха склонни да ти станат врагове, и прекалено много от хората, които можеха да ти станат приятели. Даже сега да ме изкараш оттук и даже да се съглася да ти помогна, след толкова много време никой няма да повярва, че не съм бил принуден. А и дори Врена да повярва и да смени страните — което, между другото, тя не би направила, — останалите ще продължат без нея.