— Тогава какво предлагаш?
— Мисля, вече споменах да се оттеглиш и да ме пуснеш да си вървя.
— Освен това.
— Предлагам да поработиш върху планове за бягство и маскировка — каза Джеймис. — Защото подозирам, че времето, което ти остава като херцог, ще е кратко и изпълнено с насилие. Вече имаш предатели сред хората си. Ако не успееш бързо да си спечелиш нови приятели, загубен си. — И графът най-после се върна към книгата си.
— Казвам ви за последен път, Ваша светлост, имперските гвардейци няма да се забъркват в местни дрязги — заяви сър Онтейн Маунт на Грени, след като (временният) херцог повика при себе си имперския бюрократ от космическата станция, на която бе настанен той и, по една случайност, имперските гвардейци, от които така отчаяно се нуждаеше. Маунт и Грени пиеха чай в кабинета на (временния) херцог, който бе обзаведен почти досущ като при предишния херцог, защото Грени не си бе направил труда да смени мебелировката. — Не е нужно да ви напомням, че според действащата имперска политика гвардейците се използват само за защита на междузвездната търговия и за задачи, определени на имперско ниво. Което ще рече — лично от емперо.
— Няма никаква междузвездна търговия — възрази Грени, — нито начин да се свържем с емперо за получаване на каквито и да било задачи. Твоите гвардейци стоят със скръстени ръце.
— Струите на Потока, водещи към системата, засега действат, така че вносната търговия продължава да работи и емперо все още може да прати заповеди — каза безизразно Маунт. — Колкото до последното, сър, имперските гвардейци не се замесват в местни дрязги с цел да се поразкършат. Както и да е, когато се съгласих да приемете временно мантията на херцог на Край, то бе с уговорката, че ще потушите гражданската война тук, на планетата.
— Направих го!
— За около три седмици — отбеляза Маунт. — Може да се каже, че това беше не толкова край на гражданската война, колкото отдих между кампаниите. — Той сръбна от чая си.
Грени заскърца със зъби, защото знаеше, че Маунт обикновено не е толкова тъп, на колкото се прави; имперският бюрократ отлично знаеше, че играчите в сегашната гражданска война са съвсем различни и имат различни цели. Но пък също така нямаше интерес да изтощи и окаля безценните си гвардейци заради Грени. Това бе не особено деликатният начин на Маунт да му каже: „Сам се забърка в тази каша, сам се измъквай“.
— Тогава ми позволи поне да взема назаем нещо от арсенала ви — каза Грени. — Тъй като материалите вътре в момента почиват.
— Да „вземете назаем“? — Маунт се изкиска дискретно, прикрил уста с чашата чай. — Драги ми херцоже, човек не може да „вземе назаем“ куршуми или ракети. След като ги използвате, те вече са изхабени.
— С радост ще закупя всичко, от което имам нужда.
— Какво стана с онази пратка оръжия, която спасихте от пирати преди толкова много месеци? — попита Маунт. — Пратката, която трябваше да стигне до предишния херцог, но се оказа отмъкната? Доколкото разбрах, вие сте я освободили от вероломните лапи на пиратите.
Грени си позволи още малко скърцане със зъби; бе наясно, че Маунт също знае отговора на този въпрос, и допълнително се подразни от подигравателното подмятане на бюрократа.
— Част от пратката бе унищожена при атака. Повечето от останалото бе откраднато от сегашните бунтовници.
— Какво нещастие. Тази пратка изглежда наистина прокълната.
— Съгласен съм — промърмори Грени и отпи от чая си, за да не избухне.
— Възможно е ракетата, с която ви свалиха, да е била част от онази пратка, Ваша светлост.
— Мина ми през ума.
— Каква ирония. — Маунт остави чая си. — Жалко, че вашият предшественик не успя да сложи край на своята гражданска война, така че вие наследихте част от проблемите му, а може би добавихте и някои собствени. Но каквото важеше за него, важи и за вас. Имперските гвардейци трябва да останат неутрални в този спор. Сигурен съм, че разбирате.