И въпреки това, щом видя уравнението, Марс разбра какво описва то: нестабилна плитчина на Потока, която едновременно се свива и отдалечава, движейки се през пространството така, както плитчините не правеха, или поне не би трябвало да правят и никога не го бяха правили, освен може би веднъж.
Тъкмо тогава съзнателният ум на Марс се намеси в съня му.
„Това съм го виждал и преди — каза си той. — Къде съм го виждал?“
Марс се събуди рязко, седна в леглото и посегна към нощното шкафче за таблета си. Той светна, очаквайки инструкции.
— Мням — измърмори Кардения, която, както бе обещала, бе дошла в леглото доста след полунощ и почти не обърна внимание на дремещия Марс, преди да се пльосне върху възглавницата си. — Ярко е.
— Извинявай — смънка Марс и стана гол от леглото, така че светлината на таблета да не безпокои Кардения. Настани се на един стол и изкара на екрана файловете с данни, които баща му бе събирал повече от трийсет години — данни, получени от търговските кораби, които браздяха Потока от една към друга система и регистрираха миниатюрните изменения в него, които можеха да се засекат, докато корабите навлизат в тази среда, прекосяват я и излизат от нея.
Марс търсеше едно конкретно нещо и го намери почти към края на данните на баща си: аномална плитчина, открита от кораб, който по случайност бе излязъл от Потока, когато струята, в която се намирал, претърпяла нещо като разкъсване и изсипала кораба в нормалното пространство на светлинни години от целта му и на трилиони мили от всяка обитавана от хора система. Корабът бе забелязал аномалната плитчина и се бе втурнал към нея, като едва успял да влезе, преди тя да се затвори. Това бе необичайно събитие. Единствено по рода си. Временно.
Мимолетно.
— Мамка му! — възкликна на глас Марс.
— Мням — повтори Кардения.
Марс изобщо не я чу. Вече излизаше през вратата, на път към кабинета си, за да започне работа.
А после бързо се върна, щом видя смаяното изражение на имперския охранител пред спалнята на емперо. Марс бе толкова потънал в мислите си, че беше забравил, че е гол. Грабна един халат и изхвръкна пак през вратата, а в главата му танцуваха уравнения — този път истински, без гърчещи се части.
10
Кива очакваше да има нов сблъсък с Дома Улф. Но не очакваше това да стане, докато си яде шибаната вечеря.
Която даже не бе просто вечеря, ами среща със Сеня, защото те двете бяха решили да опитат цялата тази работа с връзката, а Кива знаеше, че истинските връзки са нещо повече от чукане до припадък, докато чаршафите прогизнат, а пръстите ти се сбръчкат. Така че ето ги тук в „Пикантино“, най-добрия икойски ресторант в Средоточие (което не означаваше кой знае какво, защото ресторантите бяха общо три и другите два представляваха сергии за улична храна), и Кива запознаваше Сеня с кухнята на своята система. Икойската храна изобилстваше на цитрусови аромати, което съвсем не бе изненадващо, като се има предвид монополът на семейство Лагос, но също така се предполагаше да напомня за Западна Африка, където и да се намираше това шибано място, от което семейство Лагос претендираше, че произхожда.
Кива не бе стопроцентово убедена в официалния произход на икойската храна — трудно можеше човек да твърди, че маринованите в сочноплод шишчета са автентично ястие, съществувало на Земята, при положение че сочноплодът бе създаден с генетични манипулации горе-долу по времето на раждането на Кива, — но това всъщност нямаше значение, защото все пак бе родната кухня на Кива, а Сеня никога досега не бе яла такива неща. Кива с удоволствие ѝ обясняваше за мой-моя, пиперената супа и мармаладените кученца, а Сеня се наслаждаваше на обясненията. Кива бе сигурна, че и двете чакат с нетърпение десерта от няколко уникални и пикантни оргазма, когато забеляза двама души, изникнали до масата им.
— Теб те познавам — каза Кива, като погледна към Багин Хойвел. Извърна се леко към другия мъж. — Но не знам ти кой си, да те шибам.
Хойвел посочи към другия мъж.
— Лейди Кива, позволете да ви представя моя работодател, Друзин Улф.
Улф се поклони лекичко.
— Лейди Кива. Радвам се най-после да се запознаем.
— Тъкмо приключвахме с яденето и ви видяхме, затова решихме да ви кажем здрасти — обясни Хойвел.