Грейланд спря пред един сводест портал. От другата му страна се намираше футболният отбор на Първа стъпка, който бе спечелил шампионата и сега щеше да бъде почетен от емперо за цели седем минути и половина, преди да ѝ се наложи да тръгне занякъде другаде. Досега Грейланд бе отметнала само една трета от задачите за деня и Кива, която вече бе започнала да изпитва уважение към разписанието на емперо, се чувстваше (доста нехарактерно за нея) мълчаливо смаяна от факта, че въпреки всички доказателства, че цивилизацията около тях се разпада все по-бързо, толкова голяма част от програмата на Грейланд бе заета с баналности като, да речем, да поздрави някакъв си шибан футболен отбор, че играе с топките си по-добре от останалите.
— Значи мислиш, че Надаш Нахамапитин има нещо общо с този фокус с парите? — попита я Грейланд.
— Да. Тя ви мрази и в червата. А вие накарахте всеки Дом и гилдия да се страхуват от вас. Ето от такива неща ще се възползва тя.
— За да направи какво?
— Ами, друг преврат, госпожо. Ако не стане от първия път, опитай пак, и такива ми ти работи.
Грейланд кимна към документите в ръцете на помощничката си.
— Мога да наредя да проучат тези благородници.
Кива поклати глава.
— В секундата, когато го направите, ще ви надушат. Има прекалено много хора, които са готови да ви продадат. Информацията ще изтече кажи-речи още преди да сте дали заповедта. Благородниците ще си заметат следите, марките ще се появят магически в легитимни бизнес сметки, а Надаш, ако наистина тя стои зад всичко това, ще стане още по-трудна за намиране.
— Тогава какво предлагаш?
Кива кимна към документите.
— Моят източник изтъкна, че всички тези благородници са теглили парите си по едно и също време. Но освен това спомена, че оттогава насам е имало още няколко тегления на същата сума от други благородници.
— Каквото и да правят, вербуват още хора.
— Точно така — потвърди Кива. — Вкарват още недоволни Домове и благородници в малкия си план.
— Добре — каза Грейланд. — И?
Кива се усмихна.
— Ваше величество, мисля, че вие и аз трябва да се скараме жестоко.
11
Седем минути и половина поздравления към „Драконите на Първа стъпка“ за шампионатната им победа над „Есекски огън“, което включваше приемане на подарък футболна топка (която — след като прекараше кратък и явно магически период в притежание на Грейланд — щеше да бъде върната на „Драконите“ „назаем от емперо“, за да я изложат в централата на клуба) и тъжно отбелязване на прискърбната позиция на „Си’анските корабостроители“, имперския футболен отбор, в тазгодишното класиране.
Последва час от десетминутни срещи с началниците на различни инфраструктурни отдели за физическото благосъстояние на самия Си’ан, имперския космически хабитат, в който живееха емперо и хиляди други хора. Си’ан бе перлата на космическите хабитати и един от най-старите все още съществуващи, така че бе по-особен случай и се нуждаеше от извънредни грижи, за разлика от по-модерните.
Само един пример: системата за обмяна на въздуха на Си’ан бе такава (научи емперо), че ако една специфична серия от рутинни операции по поддръжката не бъде изпълнена в точно определен ред, въздухът от Си’анската катедрала можеше да излети в космоса. Явно някой забравен от времето инженер бе смятал, че изхвърлянето на въздуха е умен начин да се потуши всеки пожар, който би могъл да възникне там, без да се излага вътрешността на катедралата на щети от вода и огнегасящи вещества.
Един-единствен ред код в програмата за поддръжка на хабитата Си’ан пречеше катедралата изведнъж да остане без кислород — но този ред наскоро бе заличен при ъпдейт на системата. В продължение на три месеца нищо не бе пречило на човешката неефикасност внезапно да задуши архиепископ Корбин и стотици свещеници, извършващи сутрешните служби. Грейланд признаваше, че това не би било оптимален изход, нито за църквата, нито за вярното ѝ паство, и с облекчение научи, че поне този проблем е решен.
Двайсет минути тя отдели на получаването на сводка от командир Вен, адютанта на адмирал Хурнен, за положението на Армадата за Край, както бе започнала да мисли за нея Грейланд, макар да ѝ бяха дали да разбере, че това всъщност ще е „ударна група“, което по нейно мнение не звучеше толкова впечатляващо.