— Ти и аз имаме спешна работа — заяви Кива. Приближи се и му подхвърли един документ, с което му причини няколко неловки мига, докато се мъчеше да го улови. — Защото, ако изляза от този офис, без да съм говорила с теб за това, още сега, няма да ти хареса вниманието, което ще получиш впоследствие.
Улф прочете документа, като се мръщеше. Кива се обърна пак към излишния шибаняк.
— Това е моментът, в който той ти казва да бягаш да се шибаш — увери го тя. Излишният шибаняк, все още дълбоко объркан, погледна към Улф.
— Няма да ти кажа да бягаш да се шибаш — рече Улф на другия мъж и стрелна с поглед Кива. — Но се опасявам, че трябва да поговоря с тази… особа веднага.
— Шегуваш се — обади се най-после излишният шибаняк.
— Иска ми се да беше така — увери го Улф. — Ще кажа на Майкъл да се обади в офиса ти и да назначи нова среща.
Излишният шибаняк седеше зяпнал, докато Кива не го потупа по рамото.
— Чу го — каза тя. — Айде бягай да се шибаш вече. — Отиде до вратата, отключи я и я отвори рязко, с което накара поне един от хората, блъскащи по нея, да залитне през прага. Излишният шибаняк излезе и след един кратък миг, в който Улф увери помощника си, рецепционистката и набързо повикания охранител, че всичко е наред, двамата най-после останаха сами.
— Винаги ли влизате така в стаята, лейди Кива? — попита Улф.
— Научила съм го от мама.
Улф остави документа, който тя му беше дала, на масичката за кафе и почука по него.
— Би ми било много интересно да науча как сте попаднали на тази информация.
Кива седна в наскоро опразнения от излишния шибаняк стол; той още бе топъл от тялото му, което бе леко гнусно.
— Е, Друзин, когато идваш да ми провалиш шибаната вечеря с монолог, можеш да предположиш, че ще се заема да разбера какво си намислил.
— Мислех, че съм бил много внимателен с тези трансфери.
— Сигурна съм, че си го мислил. Но не си бил. А аз съм добра в разкриването на тайни.
— Но не сте толкова добра в пазенето на собствените си тайни, а? — Улф се усмихна и килна глава. — Чух, че доста внезапно сте напуснали изпълнителния комитет на емперо. И че ви разследват от Министерството на финансите. Май ставаше дума, че сте забърсали част от сметките на Нахамапитин, които уж трябвало да проверявате.
— В това няма нищо вярно.
— Разбира се — рече сухо Улф. — Всъщност чух, че забърсаните пари били доста повече от малка част. В това определено има някаква ирония. Да разкриете всички финансови гимнастики на Нахамапитин, а после да извършите някои собствени.
— Всичко това са глупости на търкалета и разследването ще го докаже, така че няма чак такава ирония, каквато си мислиш — заяви Кива, а после посочи с очи документа. — Добрата новина е, че може би съм намерила начин да си върна благоразположението на емперо.
— Не сте дошли тук само за да злорадствате, лейди Кива.
— Не, ако исках да злорадствам, просто щях да ти прекъсна шибаната вечеря.
— Тогава защо сте тук?
Сега бе ред на Кива да почука по документа.
— Искам да участвам — каза тя.
— Моля?
— Чу ме.
— Знаете ли изобщо в какво искате да се включите?
Кива се подсмихна.
— Да не мислиш, че си единственият, срещу когото имам компромат? — Тя размаха пачката документи, които още държеше в ръка. — Спретнали сте хубав мъничък заговор. Срамота ще е да му се случи нещо.
— Просто това е…
— Какво?
— Ами… — Друзин се разшава леко на стола си. — Малко е внезапно. Миналата седмица вие бяхте любимката на емперо.
— Не — поклати глава Кива. — След последния скапан опит за преврат Грейланд се нуждаеше от шибана марионетка в изпълнителния комитет. От някого, когото си мислеше, че може да контролира. Аз не съм точно контролируема, Друзин.
Той се усмихна леко.
— Забелязах го.
— Разбира се, не си пълен шибан идиот. — Кива се приведе към него. — Защо мислиш, че изведнъж ме обвиниха във финансови злоупотреби със сметките на Нахамапитин? Не защото съм се опитала да гребна от шибания каймак. А защото нашата скъпа емперо се нуждаеше от претекст да ме разкара от изпълнителния комитет, без да изглежда, че ме уволнява по прищявка. Седя си аз в офиса и ония шибаняци от финансовото министерство влизат и ми изръсват тая глупост, а няма и двайсет минути след като си отидоха, един от подлизурковците на емперо ми се обажда и ми предлага „възможност“ да си подам шибаната оставка. Мога да позная кога са ми скроили шапката. Това не е нещо, което става за една шибана седмица. Подготвяно е отдавна.