— Май сте ядосана на емперо.
— Разбира се, че съм ядосана на шибаната емперо. Да ѝ го начукам на нея и на пикливата ѝ тактика.
— И решението ви е да изнудвате мен.
— Не. — Кива пак поклати глава и посочи документа. — Ако смятах да използвам това, за да си оправя отношенията с Грейланд, щях да го направя, когато шибаният ѝ подчинен ми се обади. Не, то ми трябваше, за да ти привлека вниманието. Сега, когато разполагам с него, нека ти кажа какво мога да ти предложа срещу местенце за мен на тази маса.
Улф се облегна на облегалката на стола си.
— Слушам.
— Първо: ще те науча как да си местиш шибаните пари, без това да бие на очи като дете, мацащо с боя вратата на кухнята. Сто процента съм изумена, че в същия този момент горилите на Грейланд не нахълтват през шибаната ти врата.
— Като се има предвид, че горилите ѝ току-що са посетили вас, не съм сигурен, че в случая искам да се възползвам от съвета ви, лейди Кива.
— Казах ти, това беше нагласено. Театър. Сега, когато вече не съм в изпълнителния комитет, всичко ще изчезне като пръдня, издухана от вентилатор. Което ни води до второто: Помниш ли за онова преразглеждане, което искаше, на договорите с Нахамапитин?
— Да.
— Честито, имаш го.
— Нима?
— Да — ако ме вкараш в тази работа.
— И мислите, че след като всичко това — Улф махна неопределено, обхващайки с този жест заговора, за който говореха през повечето време — свърши, все още ще сте в позиция да сключвате такива сделки?
Кива изпръхтя.
— Не е нужно да чакаме „всичко това“. — Тя размаха ръце, имитирайки подигравателно Улф. — Можем да отметнем тази част още сега, преди „всичко това“. Така твоят Дом получава сделката, дори „всичко това“ да се провали.
— Ами ако „всичко това“ мине по план?
— Тогава ще видим какво ще стане, нали? — Кива сви рамене. — Аз си имам свой Дом, Друзин. Имам си свой бизнес и свои грижи. Бях наета да се занимавам с шибания бизнес на Дома Нахамапитин. Няма да ме убие, ако го зарежа. Но междувременно двамата все още можем да въртим бизнес.
— При моите условия.
— Не, те вече са мои условия. След като получавам нещо от сделката.
— Хммм. Какво друго?
Кива размаха документите си.
— Е, като начало, тази ваша авантюра все още е доста слабо финансирана. Мога да ви осигуря капитал.
— Ще спонсорираш революцията? — попита саркастично Улф.
— Разбира се, че не — рече Кива. — Тя ще го направи.
— Коя е „тя“?
— Същата особа, чиито тайни лични сметки държа замразени през последната шибана година, ето коя — изтърси Кива и се наслади на шокираното изражение на Улф. — Хайде стига, Друзин. Не съм тъпа. Нали не мислеше, че съм останала с впечатлението, че идеята е твоя? — Тя размаха пак документите. — Или на някого от тези клоуни? Такова нещо изисква сериозна амбиция. Цялата работа отдалеч вони на нея.
— Бях останал с впечатлението, че не я харесваш — отбеляза Улф.
— Няма да я цункам, да му се не види. Не е нужно да я харесвам. Достатъчно е да я уважавам. А аз я уважавам. Повече от шибаната Грейланд, във всеки случай. Виждала съм отблизо как работят и двете. Едната знае какво прави. Другата си няма никаква представа.
— И как смяташ да… освободиш тези фондове? Бях останал с впечатлението, че си предала на властите тайните сметки, които си намерила.
— Предадох им тайните сметки, за които им казах, да — рече Кива. — Но пък има и такива, за които не съм им казала.
Улф се усмихна.
— А пък аз си мислех, че не крадеш.
— Това не е кражба. Това е разумно финансово планиране.
— Не е най-великият план, който съм чувала — каза Сеня Фундапелонан на Кива същата вечер, след като обичайният им нощен фестивал от взаимни оргазми бе утихнал и двете отново бяха минали към приказки.
— Всичко ще мине чудесно — увери я Кива.
Сеня се надигна в леглото.
— Изфабрикувала си разрив с владетелката на познатата вселена, публично си обвинена във финансови злоупотреби и се преструваш, че се съюзяваш с особа, която поне на два пъти се е опитала да убие емперо. Тази особа принадлежи към семейство, което е направило опит за преврат и също така, да не забравяме, е убило поне един член на имперската фамилия. А, да, и между другото, се опита да убие и теб.
— И за което ти по-рано работеше — напомни ѝ Кива. — И все още работиш в известен смисъл. Поне за Дома.
Сеня се наведе и целуна Кива по рамото.
— Сега работя за теб. Ти ме открадна, нали помниш? След като те ме простреляха, целейки се в теб.