Друзин Улф седеше на пейка близо до входа на парка и махна на Кива, щом я видя; тя отиде при него. Той безмълвно протегна ръка. В нея имаше слушалка от позната марка с жестов контрол на захранването и силата на звука. Кива взе слушалката, пъхна я в ухото си и чукна по нея, за да я включи. След десет секунди се разнесе сигнал за входящо обаждане. Кива чукна пак по слушалката, за да го приеме.
— Здравей, Кива — поздрави Надаш Нахамапитин от другия край на линията.
— Здравей, Надаш — отвърна Кива. Ритна лекичко с обувката си Улф, който още седеше.
„Какво?“, изрече само с устни той. Кива мълчаливо му даде знак, че просто иска от него да стане. Улф изглеждаше озадачен. Кива завъртя очи, дръпна го от пейката, хвана го под ръка и тръгна с него по алеята, така че да не представлява буквално шибана седяща мишена.
— Разбирам, че имаш интерес да се присъединиш към малкото ни предприятие — каза Надаш, докато Кива вдигаше Улф от шибаната пейка. — Сигурно разбираш, че може да изпитвам известни притеснения доколко си искрена.
— Искаш да кажеш, защото контролирам бизнеса на твоя Дом и защото шибаното ти семейство се опита да ме убие, така че и двете имаме основателни причини да не се харесваме и да не си вярваме? — уточни Кива.
— Точно така — потвърди Надаш. Кива забеляза съвсем кратка пауза между своите думи и отговора на Надаш. Това показваше, че където и да се намираше в момента Надаш, не беше на Средоточие; по-скоро някъде достатъчно далеч, че да има миниатюрно светлинно забавяне. Кива не можеше да я вини. В края на краищата Надаш бе избягала престъпничка. Да дойде на Средоточие би означавало да си търси белята.
— Вече обясних мотивите си на Друзин Улф — каза Кива. — Можеш или да ги приемеш за искрени, или не. Аз от своя страна съм склонна да си затворя очите за факта, че семейството ти се опита да ми пръсне мозъка. Разбирам, че беше просто бизнес. Адски глупаво, но все пак бизнес.
— И искаш да приема контрола ти над Дома Нахамапитин също за бизнес?
— Че то си е бизнес. Пък и точно в момента няма кой друг да го управлява. Ти си бегълка, майка ти е в затвора, единият ти брат е мъртъв, а другият — на Край, така че и той е все едно мъртъв. Ще се зарадваш да разбереш, че семейният ти бизнес в момента върви чудесно. А когато всичко свърши и си уредим сметките, можеш да си го получиш обратно.
— Просто ей така?
— Кажи-речи. Не ме разбирай погрешно, Надаш. Домът Нахамапитин ми плаща щедро за моето опекунство. Аз не управлявам бизнеса ви от добро шибано сърце. Ще си получа своето. Но и ти също, а аз съм толкова добра в управлението на твоето, че моето изобщо няма да ти липсва.
— Моето включва ли онези мои сметки, които си замразила? Онези, които още не си предала на властите?
— Да.
— Трябва да знаеш, че подобен трансфер ще задейства някои аларми. Обясни ми как ще го осъществиш, без да уличиш нито мен, нито себе си.
Кива обясни надълго и нашироко как ще го направи, докато се разхождаше безцелно с Улф. Двамата постоянно минаваха от едната на другата страна на алеята, движейки се от дърво към дърво, като избягваха пролуките в зеления покров и от време на време едва не се сблъскваха с пешеходци и колоездачи. Дори Улф да бе разбрал какво прави Кива, с нищо не го показа, вместо това предпочиташе да сумти раздразнено, докато тя го мъкнеше насам-натам. Кива пет пари не даваше за раздразнението му. В момента той играеше ролята на неин щит.
Накрая Надаш като че ли се убеди, че Кива може да направи онова, което е решила.
— Значи се разбрахме — заключи Надаш. — В краткосрочен план ми пращаш онези все още скрити фондове. В дългосрочен, семейството ми си връща контрола над Дома Нахамапитин.
— Да, за фондовете — каза Кива. — Дългосрочната част зависи изцяло от това дали ще успееш да осъществиш плановете си.
— Остави на мен да се притеснявам за това.
— О, ще го направя — увери я Кива. — Но част от моята сделка е да се намирам във вътрешния кръг на тази работа. Допускаш ме вътре и в замяна аз мога да ти кажа какво се мислеше в имперския дворец буквално допреди седмица. И мога да ти помогна да запазиш цялото това нещо в тайна далеч по-добре, отколкото го правиш досега.
— Да — рече Надаш. — Доста се ядосах на Друзин, когато разбрах, че неговият миг на злорадство те е насочил право към нас. Злощастна работа.
— Следващия път напомни на съзаклятниците си да си затварят шибаните усти.
— Много добра идея, Кива, благодаря ти. Ще го направя.
— А сега какво? — попита Кива.
— Ти премина успешно интервюто — каза Надаш. — Двамата с Друзин Улф ще получите допълнителни инструкции. Ще ги познаеш, щом ги видиш.