— Звучи ми доста неясно.
— Няма да ги пропуснеш, гарантирам ти. Довиждане, Кива. Чакам с нетърпение да си получа моето, а ти — твоето. — И в слушалката настъпи тишина.
„Каква гадина“, каза си Кива. Измъкна слушалката от ушния си канал.
Общо взето „срещата“ бе протекла толкова добре, колкото Кива очакваше. Тя не бе очаквала Надаш да я приеме с разтворени обятия; не това беше целта. Целта в момента бе да разчупи леда и да започне да събира информация, за да може в подходящото време да мушне подходящия прът в подходящото колело. Грейланд не искаше от нея да унищожи този заговор. Задачата ѝ бе да го накара да буксува и да изглежда услужлива, докато го прави.
„Мога да се справя с това“, помисли си Кива. Сеня бе права: когато опреше до взривяване на чужди планове на парчета, Кива бе най-добрата и задобряваше все повече. А тази малка авантюра бе в пълно съответствие с решението ѝ, взето малко след първия ѝ сблъсък с Дома Улф, да наложи промяна на другите за доброто на всички, независимо дали го искат, или не. Този опит за преврат щеше да е шибан провал благодарение на Кива, и може би когато всичко това свършеше, Взаимозависимостта, или поне жителите ѝ, щяха да са ей тоничко по-близо до спасението.
„И ще пратя шибаните Нахамапитин право в слънцето“, помисли си Кива. Е, това би било бонус.
— Какво каза тя? — попита Друзин Улф.
— Да не искаш стенограма на целия шибан разговор? — сопна се Кива и погледна надолу, за да пъхне слушалката в джоба на палтото си.
— Искам да знам само какво ще правим сега.
— Тя каза, че ще получим допълнителни инструкции.
— Чудя се какво ли означава това.
— Ти ми кажи, ти си съзаклятник отпреди мен — рече Кива и вдигна очи тъкмо навреме, за да види как една дупка зейна на носа на Друзин Улф, току над лявата му ноздра. Друзин премигна веднъж, погледна към Кива и се строполи възнак.
Кива чу тропот и се обърна да види как един пистолет се приземява на алеята, хората се разпищяха и разтичаха, а някакъв човек с неопределени лични характеристики вдигна оръжие към лицето ѝ. Преди всичко да почернее, Кива имаше време за една последна мисъл:
„Да го шибам. Тя наистина ме урочаса.“
13
— Добре, сега става сложно — каза Марс. Засуети се с таблета, за да пусне най-новата си презентация.
Кардения едва се сдържа да не се изкикоти при това предупреждение.
— Знам — отбеляза тя. — Не забравяй с какво се занимаваме. Твоята работа е да направиш онова, което се готвиш да ми кажеш, разбираемо за хората, които не се занимават с физика на Потока. Политици. Журналисти. Нормални хора. Аз.
— Ти не си нормална — изтъкна Марс.
— Не — призна Кардения. — Но едно време почти бях. Определено не разбирам от физика на Потока. Ще свърша работа за целите на тази презентация.
Двамата се намираха в малък киносалон, свързан с личните покои на Кардения. В него имаше места за около двайсет и пет души и там емперо, когато решеше да поразпусне малко, можеше да покани приятели да гледат най-новите филми или развлекателни програми на голям екран с наистина изумителен звук.
Или поне на теория. На практика, докато Кардения свърши с дневните си задължения като емперо, последното, което ѝ се искаше, бе да има около себе си двайсетина души, които възклицават и крещят на нещо ярко и шумно. Обикновено просто се пъхваше в леглото с Марс и ако двамата гледаха нещо, го гледаха на някой от таблетите си, облегнат на нечие коляно. Веднъж Марс бе отбелязал иронията в това най-могъщият човек в познатата вселена да гледа филмите си като беден студент; в отговор Кардения го измъкна от леглото и го накара да гледат филма в киносалона. В крайна сметка изгледаха пет минути, а после се заеха с нещо друго, което не включваше гледане какво става на екрана.
Кардения се усмихна на този спомен. Това, което правеха в салона сега, не бе като онова, което правеха тогава.
— Добре — кимна Марс и пусна слайдшоуто на извънредно големия екран на киносалона. Заглавието на първия слайд беше „Какво е Потокът?“. Той се намръщи. — Ъъъ, тази част ти вече я знаеш — каза на Кардения.
— Да, знам я — съгласи се тя. — Защо не прескочиш направо на новата, сложната част?
Марс превъртя още няколко слайда, които покриваха в най-общи линии основите на физиката на Потока и астрографията на Потока и Взаимозависимостта; Кардения си отбеляза да накара някого от хората си да помоли някой графичен дизайнер от Имперската информационна служба да помогне на Марс да разкраси презентацията за обща употреба. Марс може да беше гений в много отношения, но графичният дизайн не беше силната му страна.