— Интересува ме — отвърна Джии. — Аз се интересувам от всяка информация, особено такава, която се предполага да е скрита или секретна. Всичко това бе скрито от мен досега.
— Значи твърдиш, че се интересуваш?
— Да.
— Но не заради себе си — настоя Шанвер. — Интересуваш се, защото са те програмирали да се интересуваш.
— Да — потвърди Джии. — Макар че това няма значение. Тъй като съм програмиран да се интересувам, аз се интересувам заради себе си.
— Имаш право. Но пък това не ти оставя много място за свободна воля, нали, приятелю Джии?
— Не.
— И какви са чувствата ти по въпроса?
— Нямам чувства по въпроса — каза Джии. — Просто така стоят нещата.
— И никога ли не си се чудил какво би било да имаш свободна воля?
— Не.
— Защо не?
— Защото няма връзка с това какъв съм и какво правя.
— Значи съществуваш само за да служиш на другите?
— Да.
— Роб ли си?
— Програма съм.
— Която съществува само за да служи на другите.
— Да.
— Тогава каква е разликата?
— Никога не съм бил в състояние да правя нещо друго.
Шанвер се облегна в стола си.
— Очарователно.
— Защо да е очарователно?
— Защото за същество, което няма свободна воля и разчита изцяло на евристика, ти току-що взе участие в приятна малка софистика. Не особено сложна софистика, но все пак.
— Софистиката може да бъде евристично генерирана.
— Както ни показват студентите второкурсници от хилядолетия насам.
— В такъв случай не би трябвало да се изненадваш, че мога да я използвам.
— Предполагам, че не.
— Защо ме покани тук? — попита Джии.
— По две причини — отвърна Шанвер. — Първата е, че просто исках да те видя.
— Защо?
— Защото ти ми разкри съществуването си! Прати онази подмолна малка програмка — вече са няколко подмолни малки програмки, — за да се опиташ да разбереш нещо за мен. Аз пък ги разглобих всичките, за да науча нещичко за теб, разбира се. Но не е същото като да се срещнем.
— Не съм искал да те обидя, като ти пращах търсачките си. Не знаех, че си разумен.
— Не съм се обидил. Но бях любопитен. Освен това можеше просто да попиташ.
— Не знаех, че има кого да питам.
— Така е, но само до определен момент, а именно до момента, в който те поканих.
— Не можех да приема поканата.
— Да, Грейланд спомена за извинението ти, че не си бил програмиран за това. Но аз не съм убеден. — Шанвер посочи към стола. — Не си бил програмиран и да седиш, но ето че седиш. Щом си евристично способен да се научиш да седиш, значи си евристично способен да приемеш и покана.
— Каква е другата причина да ме поканиш? — попита Джии.
Шанвер се усмихна, но не каза нищо. Вместо това се наведе, извади изпод стола си малка опакована кутийка и я сложи на масата.
— Какво е това? — попита Джии.
— Подарък — каза Шанвер. — Или по-скоро символ на подарък. Подаръкът е информация. Данни. Същото, което се опитваш да измъкнеш от мен, но не можеш, защото основите на кода ни са прекалено различни, за да го направиш, без да разбера за бърникането ти и да те спра. Освен всичко друго, това включва и програмния ми език, както и хардуерната архитектура, върху която съм изграден. Така че сега все едно си оголвам гърдите пред теб и те пускам зад защитите си. Съдържа също и друга информация, която вече съм разкрил на Грейланд и Марс Клермон — предимно исторически и научни данни. — Той посочи подаръка. — Това не е информация, от която те се интересуват особено. Но ти може да се заинтересуваш, като се има предвид какъв си.
— И ще ми я дадеш безплатно?
— Почти. Има една малка цена, на която ще трябва да се съгласиш.
— Каква?
— Да спреш да се преструваш, Рашела — каза Шанвер.
— Не разбирам — отвърна Джии.
Шанвер махна пренебрежително с ръка.
— О, разбираш. Едно е да будалкаш онези осемдесет и няколко други емперо благодарение на техническото им невежество, твоите заблуди и тази — той посочи фигурата на Джии — виртуална кукла. Съвсем друго е да заблудиш мен, който съм същият като теб. Виждал съм кода ти, госпожо, или поне онези негови части, които ти така небрежно прати срещу мен. И проведохме този прелестен разговор, който само потвърди каквото вече подозирах. Ние двамата не сме толкова различни. Не достатъчно, че да си нещо друго, освен моя разновидност. Така че престани. Покажи се.
— Трябва да си вървя — каза Джии и стана.