— Също така си позволих да пратя съобщение на Грейланд за това — продължи Шанвер. — Веднага след пристигането ти. На истинска физическа бележка, за да не можеш да пратиш някоя малка слугинска програмка да го изтрие. Предполагам, би могла да убиеш всички на Си’ан, за да предотвратиш доставянето му, като изпуснеш въздуха, но вероятно няма да го направиш.
Джии се втренчи за момент в Шанвер, после въздъхна и се превърна в Рашела I, пророчицата-емперо на Взаимозависимостта.
— Мамка му — изруга тя.
— Кога разбра? — попита Рашела Шанвер. Двамата обикаляха Зеления дворец и Шанвер се перчеше с любимите си произведения на изкуството, или поне симулациите им.
— Когато Грейланд ме видя за първи път и ме нарече „Ваше величество“ — отвърна Шанвер. — Тя позна апарата, благодарение на който съществувах. Което означаваше — и тя го потвърди, — че тук съществува подобен апарат. Тя каза, че е по-различен, защото зад нейния нямало движещ разум, и аз не възразих. Но не виждах как е възможно това.
— Не разбирам защо не — каза Рашела. — Компютърните програми правят евристичен разбор на човешките въпроси, още отпреди хората да напуснат Земята.
— Тези програми се справят добре, когато искаш да попиташ някой компютър за времето или да му продиктуваш нещо. Съвсем друго е, когато искаш от него да моделира реалистично емоционалното състояние и спомените на една личност. Кутията, в която се отправя това искане, трябва сама да притежава тази способност. Или както биха се изразили предците ни, трябва да има „дух в машината“. И ето те теб. Нас. Ето ни тук. — Шанвер посочи към картина на стената. — Може би най-добрият пример за късния модернизъм на Понтийо. Това е Мецгер, знаеш ли?
— Не знам. Не разполагам с контекст.
— Кой е бил най-прочутият художник на Взаимозависимостта преди петстотин години?
— Трябва да е Бувие.
— Значи Мецгер е нещо подобно.
Рашела погледна пак картината.
— Ясно — каза тя.
— Какво?
— Не е лоша.
— Не е лоша ли? — изпръхтя Шанвер. — Едно време на Понтийо имаше малка сухоземна война за тази картина.
— Война за една картина?
— Да. Е, всъщност беше заради убийство, а картината трябваше да е част от обезщетението. Но после аз отказах да я предам.
Рашела се обърна към Шанвер.
— Наистина ли?
— В ретроспекция, не беше едно от най-добрите ми решения.
— Убийството или отказът да предадеш картината?
— Строго погледнато, аз нямах вина за убийството.
— Строго погледнато?
— Ти си била владетел. Знаеш какво е. Както и да е, схватката за тази картина сама по себе си не доведе до края на царуването ми, но като погледна назад, може да е била една от снежинките, които впоследствие предизвикаха лавината.
Рашела погледна пак към картината.
— Аз бих я дала — каза тя.
— Имам чувството, че не си толкова сантиментална като мен — отбеляза Шанвер. — В това, както и в други неща.
— Не, не мисля, че съм.
Шанвер смени леко темата, докато се отдалечаваха от Мецгер.
— Нали знаеш, че Грейланд ще дойде при теб с въпроси?
— Вече знам — каза Рашела. — Много ти благодаря, че реши да я уведомиш за мен без моето съгласие.
— Тя заслужава да знае.
— „Заслужава“ е доста спорна идея.
— Не и в този случай — изтъкна Шанвер. — Ти се представяш за неутрално сборище на информация, откакто тя знае за теб — откакто всички емперо използват Стаята на спомените за съвет или помощ. Заблуждавала си я за себе си и за целите си.
— Ти пък какво знаеш? — възмути се Рашела. — Нямаш представа защо съм направила това, което съм направила.
— Можеш да ми кажеш — отбеляза Шанвер.
— Мисля, че разкри достатъчно мои тайни за един ден.
Шанвер спря.
— Тя заслужава да знае, защото е на ръба да загуби всичко, и ти го знаеш. Поста си. Империята си. Живота си.
— Нищо не е решено — заяви Рашела.
— Добре, че вече не се преструваш, че ми отговаряш „евристично“, Ваше величество. Защото мога да позная една несъмнена лъжа, като я чуя.
Рашела не отговори. Обърна се да разгледа поредното произведение на изкуството.
— Ти знаеш всички тайни на Взаимозависимостта — заговори отново Шанвер и направи крачка към нея. — Знаеш всички заговори и всички играчи. Така че, докато стоиш там и разглеждаш колекцията ми, ще ми кажеш ли дали има някакъв шанс Грейланд да оцелее през следващите няколко месеца?
— Зависи какво ще направи — отвърна Рашела. — Споделила съм с нея всичко, което знам за тези заговори. Тя знае каквото знам и аз.