Помощник-инженерът Бейлиф подслушал главния инженер Гибхаан да спори с капитан Робинет за опасното състояние на генератора, поддържащ мехура от пространство-време, с който се заобикаляше „Нашата любов“ при пътуването си през Потока; едно обикновено премигване на това поле и всички те щяха да престанат да съществуват, преди дори да разберат, че умират. Гибхаан предупредил капитана, че генераторът трябва да бъде подменен, за да се осигурят и няколко други критични инженерни функции. Робинет казал на Гибхаан да не драматизира.
Касиер-домакинът Енгелс пак надул цените на продоволствията и забърсал разликата.
Доктор Брадшоу била ядосана, че отново са ѝ отнели каютата, за да сложат в нея проклет пътник.
(Всъщност това Кива вече го знаеше. Брадшоу ѝ го каза още при първата им среща, когато прегледа раните ѝ, съобщи ѝ, че ще живее, и не ѝ даде друго освен най-обикновено болкоуспокоително. Кива би могла да ѝ съчувства, но пък не смяташе да спи на шибания под в трюма, така че доктор Брадшоу щеше да е принудена просто да го преглътне.)
Първи офицер Номек имал причини да смята, че Робинет лъже екипажа за доходността на това конкретно пътуване и че като цяло си е доста лукав — тоест повече от обичайното за един свободен търговец (разбирай контрабандист).
Джини и Ролф, секстружениците на кораба, забелязали, че екипажът изглежда по-нещастен от обикновено при сегашното пътуване, което било дразнещо, защото означавало, че те двамата прекарват повече време в ролята на терапевти и по-малко време в правене на онова, за което им плащат, тоест компетентно и ефективно да докарат екипажа до оргазъм, понеже им се плащаше на среща, а не бяха на твърда заплата. Ако Робинет смяташе да дразни толкова екипажа си, нека плати за проклет терапевт.
И така нататък. За пет дни Кива узна всичко, което ѝ беше необходимо, за всеки на „Нашата любов“, и го направи, без да ѝ се налага да се подмазва на никого или да се опитва да притъпи подозренията им, или дори да измъкне информация с чукане (което се знаеше, че е правила в миналото, но сега гледаше да го избягва, защото все още смяташе, че опитва онази работа с моногамията, макар да я смятаха за мъртва). Бяха ѝ необходими само слушалки и желание да се преструва, че ѝ пука за измислени забавления. Това я устройваше, защото по нейна преценка екипажът на „Нашата любов“ се състоеше изцяло от шибани загубеняци, хора, които са станали контрабандисти, защото никой в истинския свят нямаше да им търпи глупостите.
Кива обаче не можеше да стигне по-далеч само с таблет и чифт слушалки. Така че за следващата част мина на романи. А после зачака подходящия разговор, в който да се вмъкне.
Не ѝ се наложи да чака дълго. Още на първия ден, в който четеше роман — някаква идиотска алтернативна история, в която Взаимозависимостта все още бе свързана със Земята и всички водеха война или нещо такова, — в столовата влязоха Сало и Химбе, паркираха се на съседната маса и почнаха да се оплакват от мизерните заплати и бонуси при това пътуване. Кива ги остави да дрънкат известно време и да се подхранват взаимно с приказки за бедата си, преди да избере подходящия момент да прихне развеселено.
— Каза ли нещо? — попита я Сало.
— Какво? Не — отрече Кива. — Увлечена съм от тази ужасно тъпа книга, дето я чета. Извинявайте, не исках да ви прекъсвам.
Двамата продължиха с оплакванията си още известно време, преди Кива да прихне отново.
— Добре де, какво има? — попита Химбе.
— Какво да има? — направи се, че не разбира Кива, мигайки невинно.
— За втори път се кискаш, докато говорим колко изкарваме от това пътуване.
— Извинявайте — каза Кива. — Съвсем случайно е, честна дума. Кисках се на нещо, което един тъп герой каза в тази книга. Макар че сега, като го споменавате, малко съм объркана защо това пътуване ще е толкова лошо за вас.
— Защото не караме никакъв товар, само теб — изсумтя Сало.
— Тази част я схващам — отвърна Кива. — Аз не съм точно продаваема стока, затова не получавате дял от печалбата. Но това не означава, че корабът не изкарва печалба от мен.
— За какво говориш?
— Имам предвид, че „Нашата любов“ поддържа цял екипаж, за да замъкне задника ми на шибания Бремен. Без друг товар. Това е скъпо пътуване. Капитан Робинет не ми изглежда като човек, който ще го предприеме от добро сърце.
— Може да дължи услуга на онзи, който те е спипал — предположи Химбе.
— Егати услугата — подхвърли Кива и се върна пак към книгата си. Химбе и Сало си тръгнаха, мърморейки.