Няколко часа по-късно влезе една помощничка на домакина на име Племп, направи си чай и попита Кива дали може да седне при нея. Кива, без да откъсва очи от романа, който междувременно бе успял да стане още по-тъп, сви рамене. Племп седна.
— Чух, че си казала на Сало и Химбе, че корабът вади печалба от това пътуване — подхвърли тя, след като няколко минути седя неловко, отпивайки мълчаливо от чая си.
— Кой?
— Сало. Химбе. Те казаха, че одеве си говорила с тях.
— Не знам с кого съм говорила. Просто си четях книгата и те ме заприказваха. Малко е грубо, мен ако питаш. — Кива се върна към книгата си. Племп, сконфузена, отпи пак от чая си.
— Значи корабът изкарва пари от теб? — настоя Племп, когато вече не можеше да сдържа любопитството си.
— Нямам представа — рече Кива. — Не съм казвала такова нещо. Казах само, че бих се изненадала, ако корабът не изкарва печалба от мен. Капитан Робинет спомена, че от това пътуване вади над два пъти повече, отколкото през последните две години.
— Какво е казал?
— Перифразирам, защото по онова време бях наистина бясна и не запомних точния ред на думите. Но да, каза го.
— Значи все пак изкарваме печалба — натърти Племп.
Кива сви рамене.
— Може би. Или може би печалбата ви през последните две години е била наистина скапана.
Същия ден на вечеря Кива забеляза, че много очи са вперени в нея. Не им обърна внимание и довърши ужасната си шибана книга.
На другата сутрин на вратата на килерчето ѝ се почука. Тя я открехна и видя втори помощник Уендъл, за когото знаеше, че е много близък с първи офицер Номек — както във философски смисъл, така и по начин, който силно намекваше, че двамата се чукат до припадък.
— Говори се, че знаеш нещо за финансите на кораба — поде без церемонии Уендъл.
— Аз съм шибана затворничка — рече Кива. — Не знам нищо тук.
Уендъл изглеждаше объркан.
— Мълвата на кораба разправя друго.
— „Мълва“ ли? Първо, откъде я изкопа тази шибана дума, и второ, твоят капитан Робинет недвусмислено ми даде да разбера, че ако разстроя корабната дейност, ще ме изхвърли в шибания вакуум, независимо дали това нарушава договорката му с Надаш Нахамапитин, или не. Така че нямам намерение да сея слухове и всеки, който твърди, че го правя, се опитва да ме убие.
Уендъл пренебрегна последната част, както Кива предполагаше, че ще стори.
— Какво беше това за договорка с Надаш Нахамапитин?
— Мислех, че знаеш — сви рамене Кива. — Мислех, че всички знаят. Робинет каза, че всички знаете защо съм на борда.
— Знаехме, че те превозваме — отвърна Уендъл. — Знаехме, че си единственият ни товар. Но не знаехме кой или защо го е заповядал.
— Е, в такъв случай, не си го чул от мен. Не искам да ми се налага да избирам въздушен шлюз.
— Успокой се. Не съм дошъл, за да те издавам.
— Ще си спомня, че си го казал, когато ме изхвърлят в Потока.
— Надаш Нахамапитин беше пътничка на този кораб.
— Чух.
— Не беше особено популярна.
— Защото е гадина — каза Кива.
— Такава е — съгласи се Уендъл.
— И е стисната — продължи Кива. — Изненадана съм, че на капитана ви не му е било платено предварително за тази работа.
— Какво?
— О, платили са му малко — каза Кива. — Той изглежда доволен от това, което е получил. Много доволен. Но уж трябвало да получи още накрая. Казвам „уж“, защото това е лош облог за него.
— Защо?
— Защото шибаната Надаш е разорена, ето защо. Аз ли не знам — нали управлявах Дома ѝ, след като цялото ѝ семейство беше окошарено за измяна, и замразих всичките ѝ тайни сметки. Ето защо съм още жива. Тя има нужда от мен, за да си получи парите обратно.
— Тогава откъде е взела пари за първото плащане?
— Тук ме хвана натясно, не знам нищо за последната ѝ шмекерия. Но вероятно това са били всичките ѝ пари. Подозирам, че когато „Нашата любов“ се върне в космоса на Средоточие, тя ще направи с него същото, каквото направи с последния си бизнес съдружник.
— Кой беше той?
— Един тип на име Друзин Улф.
— И какво направи тя с него?
— Преди да потеглите, заредихте ли последните новини от Средоточие?
— Да.
— Значи можеш да провериш.
Ден по-късно, след обяда, главен инженер Гибхаан чакаше Кива, когато тя излезе от тоалетната.
— Това е извратено, мамка му — укори го тя.
— Има ли къде да поговорим насаме? — попита Гибхаан.