— Не и след като ме дебнеше, докато серях.
— Виж, сериозно говоря.
— Аз също — тросна се Кива, но въпреки това го заведе в килерчето си.
— Ти предизвика доста вълнения на този кораб — каза Гибхаан.
— Това е последното шибано нещо, което искам да направя — заяви категорично Кива. — Разбираш го, нали? Нямам никакво намерение да разстройвам капитана ви. Той буквално държи живота ми в ръцете си. — Тя замълча за малко. — А и вашия, предполагам.
— Никой няма да издаде, че си казала нещо — увери я Гибхаан. — А и така или иначе никой не говори с Робинет за това.
— Хубаво.
— Но хората са доста разстроени, че капитанът не е бил откровен с тях за тази работа.
Кива го изгледа.
— Вие сте шибани контрабандисти.
— Не е там въпросът. Въпросът е, че трябва да се грижиш за хората си. А изглежда, никой не се грижи за нас.
— Това не е лъжа — призна Кива. — Важи и за самия кораб. Малко съм изненадана, че още лети. Не се засягай.
— Не се засягам. Говорил съм веднъж-дваж с капитана за състоянието на „Нашата любов“.
— Не бих могла да знам — каза Кива. — Само че не много отдавна бях представителка на собственика на борда на една петица на Дома Лагос. Мога да ти кажа, че ако капитанът на някой от нашите кораби го остави да изпадне в толкова занемарено състояние, вероятно ще му покажа как изглежда един въздушен шлюз отвън.
— Нелоша идея — отбеляза Гибхаан.
— Не и в този случай, разбира се — продължи Кива. — Сигурна съм, че капитан Робинет възнамерява да внесе подобрения в кораба веднага щом получи втория транш от плащането за това, че ме влачи из две различни системи.
Гибхаан изпръхтя.
— Ако изобщо го получи.
— Ти го каза, не аз — подчерта Кива, после си придаде замислен вид. — Колко би струвало да се ремонтира „Нашата любов“? Имам предвид, без разни изхвърляния. Просто да не прилича на шибан смъртоносен капан.
— Ама ти сериозно ли?
— Моля те, задоволи любопитството ми.
— Минимум три милиона марки — каза Гибхаан. — Това е само за да го извадим от категорията „летяща консерва“.
— А за машинариите?
— Бих могъл да екипирам този кораб от носа до кърмата за десет милиона марки.
— Само толкова?
— Не можеш да живееш на контрабандистки кораб, без да знаеш как да изцедиш докрай всяка марка, лейди Кива.
— Та това не е нищо — заяви Кива и моментално вдигна ръка. — Не искам да прозвучи неуважително. Просто… мамка му. Аз мога да събера толкова сам-самичка, кажи-речи в минутата, щом се върнем на Средоточие.
— Нима?
— Грижех се доста добре за себе си през последните две години. Това е сравнително малка инвестиция. Разбира се, всъщност вероятно ще размразя някоя от сметките на Надаш Нахамапитин и ще използвам нея. Фактически, тези сметки не би трябвало да съществуват. Никой не може да се оплаче легално, ако някоя от тях бъде използвана за нещо друго, освен да даде на онази шибана пача купища марки, в които да се въргаля. Искам да кажа, на теория.
— Да, разбира се, на теория — съгласи се Гибхаан. — Ние просто си бъбрим.
— Радвам се, че се разбираме — рече Кива. — Не желая да си имам неприятности с капитан Робинет. И дума да не става.
— Разбира се — каза Гибхаан и си тръгна.
Същата нощ Кива бе посетена от Джини и Ролф.
— С комплиментите на един почитател — каза Джини и двамата с Ролф се опитаха да се вмъкнат през вратата ѝ. Кива им благодари и с немалко съжаление ги отпрати, а после помастурбира, преди да потъне в неспокоен сън.
На другия ден Кикотчо, или може би беше Пикотчо — честно, тя не помнеше кой кой е, — ѝ каза, че капитан Робинет иска да я види. Кива се отправи към кабинета му, без да обръща внимание на втренчените погледи, които я следваха, докато вървеше.
— Какво ти казах за разстройването на корабната дисциплина? — попита без встъпления Робинет, когато тя влезе в кабинета му.
— Моля? — премигна Кива. — Аз гледам скапани исторически драми и чета още по-скапани романи. Дори не съм говорила с някого от екипажа ти близо цяла шибана седмица.
— Кажи ми тогава откъде екипажът има доста подробна информация кой ме е наел и колко ми плаща.
— Нямам ни най-малка представа. Аз самата не знам колко ти плащат. Никога не си ми казал действителната сума в марки, макар че явно не стига за ремонта на този кораб.
— Не се оставяй външният вид да те заблуди, лейди Кива. Този кораб е в добра форма.
— Силно се надявам да си прав — рече Кива. — Защото не ми изглежда екипажът да е на същото мнение.