— Някой ти го е казал ли?
— Никой не говори с мен — отвърна Кива. — Но мога да чуя хорските приказки.
— И какво още си чула?
— Че касиерът ти бърка в касата — рече Кива. — Може би затова екипажът смята, че им удържаш от заплатите и премиите. — Тя млъкна и се замисли. — Може би оттам знаят и за сделките ти. Твоят касиер трябва да знае за кого работиш и срещу колко пари, нали? Това звучи по-логично, отколкото аз да разправям на хората неща, които явно не знам.
— Не съм сигурен — отбеляза Робинет.
— Капитане — каза раздразнено Кива. — Ти ми обеща, че ако ти правя мръсно, ще ме изхвърлиш в шибания Поток. Колкото и да не ти се вярва, аз наистина искам да живея. Имам си причини да живея, включително факта, че има някого, когото много бих искала да видя отново. А това, между другото, е шибана новост за мен. Така че мисли си каквото искаш и прави каквото искаш, както шибано очевидно ще направиш. Но разбери, че нямам намерение да ти мътя водата, нито да създавам проблеми на кораба. Искам просто да се върна при моята мацка. Сър.
Робинет се въси в продължение на около минута.
— Връщай се в каютата си. Засега оставаш там.
— Леле-мале — възкликна Кива. — Нямам търпение да се порадвам на химическата тоалетна.
— Стига — сряза я Робинет. — Беше грешка да те пускам. И ако нещата се влошат, въпреки всичко ще изхвърчиш през някой въздушен шлюз. Така че се надявай да не се влошат. Хайде да те няма.
Докато Кива се връщаше към своето килерче с Кикотчо (или Пикотчо, все тая), ги спря доктор Брадшоу и заговори на придружителя ѝ.
— Гибхаан те вика в машинното — съобщи му тя.
— Защо?
— Не знам, той нищо не ми казва. Но докато минавах оттам, ми каза да те повикам. Не само теб, не си толкова специален. Но включително и теб. — Тя хвана Кива за ръката. — Аз ще я заведа. Върви.
Кикотчо или Пикотчо сякаш се канеше да каже нещо, но не каза и се запъти към машинното.
— Той наистина ли е толкова тъп? — зачуди се Кива.
— О, да — потвърди Брадшоу. Двете тръгнаха. — Как мина разговорът ти с капитана?
— Изглеждаше ми развълнуван — рече Кива. — Явно някой се е разбъбрил за финансите му.
— Имаш ли някаква представа кой?
— Уликите сочат към касиера. Разбира се, това е само слух.
— Ясно — каза Брадшоу. — Доколкото разбирам, познаваш Надаш Нахамапитин лично.
— Да — отвърна Кива.
— Какво мислиш за нея?
— Тя е бушуваща дамаджана със смрадлива пот.
— Изглежда ми точно описание. — Брадшоу отведе Кива до килерчето ѝ, което Кива си спомняше, че преди е било килерчето на Брадшоу.
— Слушай — каза Кива. — Извинявай, че ти взех стаята. Не съм имала думата по въпроса. Просто ме натикаха тук. А сега ще остана вътре за постоянно. С химическа тоалетна.
— Няма нищо — отвърна Брадшоу. — Макар че ти препоръчвам да пикаеш нарядко.
Обещаните химическа тоалетна и протеинови блокчета пристигнаха малко по-късно и таблетът на Кива ѝ бе взет. Два дни тя зяпа стените на килерчето си, без да мисли кажи-речи за нищо.
На третия ден се разнесоха виковете, последвани от сигнал за обща тревога, който пък бе последван от откъслечна стрелба.
Някъде по средата на третия ден някой потропа по вратата на Кива.
— Да?
— Лейди Кива — изрече един глас, в който тя разпозна гласа на първи офицер Номек. — Говори се, че може би ще искате подобрение на жилищните си условия.
— Като го спомена, наистина би било хубаво — съгласи се Кива.
— Струва ми се, че може да сте назовали цена, която сте готова да платите за това подобрение на главен инженер Гибхаан.
— Възможно е — отвърна Кива. — Въпросното подобрение включва ли възможността да поискам нов маршрут?
— Лейди Кива, срещу тази цена можете да получите кажи-речи всичко.
Кива се усмихна.
— Тогава, да — каза тя. — Дайте ги насам тези подобрения.
Чу се звук от отключването на вратата ѝ. Тя се отвори и от другата ѝ страна стоеше Номек с изваден пистолет, но пръстът му беше далеч от спусъка.
Кива позна оръжието.
— Това да не е пистолетът на капитан Робинет?
— Беше — отвърна Номек.
— Той ми каза, че бил кодиран за неговия пръстов отпечатък.
Номек се усмихна.
— Прекалено е стиснат за такова нещо, госпожо.
Самият капитан Робинет бе в кабинета си, заобиколен от членове на бившия си екипаж, които го бяха вързали за стола му и го държаха на мушка. Не изглеждаше доволен да види лейди Кива, когато тя влезе през вратата.
— Това е твое дело, предполагам — изръмжа той.