— Добре — казах. — Да допуснем. А защо са избрали нашата планета за заточението?
— Не са я избирали. Тя изначално е била създадена с цел да стане затвор.
— Не разбрах — казах. — Някъде на Земята е бил построен затвор, в който са затворили Великата богиня?
— Този затвор няма адрес.
— Въобще логично погледнато — отбелязах, — адресът на затвора трябва да е там, където се намира тялото на Ищар.
— Ти не разбираш — отвърна Озирис. — Тялото на Ищар също е съставна част от затвора. Затворът не е някъде, той е навсякъде. Изграден е така, че започнеш ли да гледаш под лупа стената на своята килия, ти попадаш в нова килия. Можеш да вдигнеш прашинка от пода на новата си килия, да я увеличиш под микроскоп и да видиш следващата килия, и така много, много пъти. Това е гадна безкрайност, организирана на принципа на калейдоскопа. Даже илюзиите тук са устроени така, че всеки техен елемент сам се разпада на неограничен брой илюзии. Сънят, който сънуваш, всеки миг се превръща в нещо друго.
— И целият свят е такъв затвор?
— Да — каза Озирис. — И при това е построен, както се казва, съвестно, чак до най-мъничките подробности. Ето например звездите. Хората в древността са вярвали, че те са украшения по сферите около Земята. И всъщност си е точно така — тяхната главна функция е да бъдат златни точки в небето. Но едновременно с това може да се полети към всяка една от тези точки с ракета и след много милиони години да попаднеш край огромно огнено кълбо. Може да кацнеш на планета, която се върти около това кълбо, да вдигнеш от повърхността й парче от някакъв минерал и да изясниш неговия химичен състав. Всички тези орнаменти нямат край. Но такива пътешествия нямат смисъл. Те са просто екскурзии по отделните крила на затвора, които никога няма да станат бягство.
— Един момент — казах. — Да допуснем, че нашата планета е създадена, за да стане затвор, а звездите са просто златни точки в небето. Но нали вселената със звездите е съществувала дълго преди появата на нашата планета. Не е ли така?
— Ти не си представяш доколко хитро е устроен затворът. Тук е пълно със следи от миналото. Само че това минало в действителност не го е имало.
— Как така?
— Ами ей така. Създаването на света включва изготвянето на фалшива, но абсолютно достоверна панорама на миналото. Но цялата тази безкрайна перспектива в пространството и времето е просто театрална декорация. Между другото, астрономите и физиците вече го разбраха това. Те казват, че ако пуснеш в небето лъч светлина, след много години той ще долети от другата страна на космоса… Вселената е като затворен пръстен. Помисли си сам — дори светлината не може да излети от този свят. Трябва ли да доказваме, че сме в затвор?
— Навярно светлината не може да се измъкне от този свят — казах. — Но нали мисълта може? Нали вие сам казвате, че астрономите и физиците са съумели да открият границите на пространството и времето.
— Да — отвърна Озирис. — Съумели са… Но какво означава това, не разбира нито един астроном или физик, тъй като подобни неща не се виждат от човешкия ум, а само следват от разни формули. Все същият гаден калейдоскоп, за който ти говорех — само че приложен към формулите, теориите и смислите. Страничен продукт на ума „Б“, кюспе, възникнало при производството на баблос.
Озирис произнасяше „кюспе“ като „кюшпе“. Не бях сигурен, че знам точно смисъла на тази дума — струва ми се, така се наричаха отпадъците от маслодайните растения след изстискването на маслото. Беше селскостопански термин. Вероятно Озирис го беше заимствал от своите молдовци.
— Я чакайте — казах. — Вие сериозно ли искате да кажете, че знанията на човека за устройството на вселената са кюспе?
Озирис се подаде от своята ниша и ме погледна, все едно съм идиот.
— Аз не че нещо много ми се иска да кажа — отвърна той, — но то си е така. Помисли си сам, откъде се е взела вселената?
— Тоест как откъде?
— Преди хората са имали над главата си сфера със златни точки. Как тя се е превърнала във вселена? От какво е започнало всичко?
Замислих се.
— Е, как… Хората са започнали да изучават небето, да го разглеждат през телескоп…
— Точно така. А защо?
Свих рамене.
— Ще ти напомня — каза Озирис. — Великите открития в областта на астрономията — на Галилей, Хершел и тъй нататък, са били направени с надеждата за забогатяване. Галилей е искал да продаде телескопа на венецианското правителство, Хершел се е стремял да измъкне пари от крал Джордж. Ето откъде са дошли при нас тези звезди и галактики. При това обърни внимание — баблосът свършва мигновено, а кюспето остава завинаги. Както в лагера на ловци на мамути — месото се изяжда веднага, но през годините се натрупва огромно количество ребра и бивни, от които започват да строят жилища. Именно заради тези ребра и бивни сега живеем не на кръгъл остров насред световния океан, както някога е учела църквата, а висим насред разширяваща се пустота, която според някои сведения започва да се стеснява.