— И микросветът също ли е кюспе? — попитах.
— Ами, да. Само не си мисли, че кюспето е нещо неизменно. Аз имам предвид най-вече произхода на тези феномени. Тяхната, тъй да се каже, генеалогия.
— Дайте от самото начало и подред — казах аз. — Че нещо много бързо караме. Ето, вие казвате, че Великият прилеп е бил заточен на Земята. А откъде са го заточили? И кой го е заточил?
— Ето това е най-интересното — отвърна Озирис. — Наказанието на Ищар се състояло в това, че тя е забравила коя е и откъде е. Изначално даже не знаела, че са я заточили — мислела си, че сама е създала този свят, просто е забравила кога и как. После у нея възникнали определени съмнения и тя създала нас, вампирите. Отначало ние сме имали тела — изглеждали сме като огромни прилепи. А после, когато с климата започнали да се случват катастрофални промени, ние сме еволюирали в езици, които започнали да се вселяват в живи същества, по-добре приспособени към новите условия.
— Защо Ищар е създала вампирите?
— Вампирите от самото начало са били избрани същества, които са помагали на Великия прилеп. Нещо като негова проекция. Те е трябвало да намерят смисъла на сътворението и да обяснят на Великия прилеп защо той е създал света. Но не им се удало.
— Да — казах. — Разбирам.
— Тогава вампирите решили поне да се уредят по-комфортно в този свят и селектирали хората, създавайки ума „Б“. Ти знаеш ли как работи той?
Врътнах отрицателно глава. Озирис се усмихна.
— В действителност знаеш. Това всички го знаят. Но не всички знаят, че го знаят. „В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог… Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от това, което е станало…“ Ти разбираш ли за какво става въпрос тук?
— Разбирам какво означава „и Дух Божий се носеше над водата“ — казах. — Енлил Маратович ми го показа. А за това с него не сме говорили.
— Тези думи обясняват принципа на работа на ума „Б“. Ключовата фраза тук е, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог“. Тя означава, че умът „Б“ се състои от две отразяващи се едно друго огледала.
— Що за огледала?
— Първото огледало е умът „А“. Той е еднакъв у всички живи същества. В него се отразява светът. А второто огледало е словото.
— Какво слово?
— Каквото и да е — отвърна Озирис. — Във всеки миг пред моя ум „А“ може да се намира само една дума, но те се менят с много висока скорост. По-бързо, отколкото стреля авиационно оръдие. Умът „А“, от друга страна, винаги е абсолютно неподвижен.
— А защо там са именно думите? — попитах аз. — Аз например практически не мисля с думи, най-често мисля в картини. Образи.
— Всяка от твоите картинки също е направена от думи, както къщата е направена от тухли. Просто тухлите невинаги се забелязват под мазилката.
— А как думата може да бъде огледало? Какво се отразява в нея?
— Това, което тя обозначава. Когато ти поставяш думата пред ума „А“, думата се отразява в ума, а умът се отразява в думата и възниква безкраен коридор — умът „Б“. В този безкраен коридор се появява не само целият свят, но и този, който го вижда. Иначе казано, в ума „Б“ тече непрекъсната реакция, подобна на атомния разпад, само че на много по-фундаментално ниво. Протича разцепването на абсолюта на субект и обект с отделяне на баблос във вид на агрегат „М5“. По същество ние, вампирите, смучем не червена течност, а абсолют. Но на мнозинството не му е по силите да постигне това.
— Разцепване на абсолюта — повторих аз. — Това какво е, някаква метафора или е истинска реакция?
— Това е майката на всички реакции. Помисли сам. Словото може да съществува само като обект на ума. А на обекта винаги му е необходим възприемащ го субект. Те съществуват само като двойка — появата на обекта води до появата на субекта и обратното. За да се появи банкнота от сто долара, трябва да се появи и този, който я гледа. Това е като асансьор и противотежест. Ето защо при производството на баблос в огледалата на паричната цицка неизбежно се създава илюзията за личност, която произвежда този баблос. А оттук до „Война и мир“ вече е на една ръка разстояние.
— Я дайте по-простичко — помолих аз. — Къде се намират тези огледала? В съзнанието?