Хера стана от креслото. Лицето й беше бледо и сериозно. Когато вдигна ръка, за да оправи косите си, забелязах, че пръстите й треперят. Ваал Петрович се обърна към нея.
— Сега една малка формалност — каза той. — Вежливостта изисква да започнем с дамите.
В ръката му се появи блестящ кръгъл предмет, подобен на голяма монета. Той внимателно я прикрепи към черната тениска на Хера. Тениската веднага провисна — брошката беше тежка.
— Какво е това? — попита Хера.
— Паметен знак „Бог на парите“ — отвърна Ваал Петрович. — Сега знаете защо носим имена на богове.
Той се обърна към мен.
— Някога бях бижутер — поясни той. — И правя тези ордени сам, припомняйки си старите времена. Всички те са различни. За теб направих специален знак — с дъбови криле.
— Защо? — попитах аз подозрително.
— Никакви уловки няма. Просто така се получи. Започнах да правя крилете, а те се получиха по форма като дъбови листа. Но ние, слава богу, не сме фашисти. Ние сме вампири. Това не са дъбови листа, а именно дъбови криле. Виж. Според мен е красиво.
Видях на дланта му матов платинен диск, иззад който стърчаха две златни крила, действително подобни на дъбови листа. На диска със ситни диамантчета бяха изписани думите „R II“.
— Харесва ли ти? — попита Ваал Петрович.
Кимнах — не толкова защото наистина ми харесваше, колкото от учтивост.
— От другата страна има девиз — каза Ваал Петрович. — По традиция също го гравирам аз.
Обърнах знака. На обратната му страна имаше безопасна игла и гравиран в кръг надпис:
„Смуча го не аз, смучат го всички останали. Граф Дракула“.
Както и всички изречения на граф Дракула, мисълта не беше точно най-свежата, но пък и нямаше какво да й се възрази по същество. Ваал Петрович взе изделието си от мен и го закачи на гърдите ми, като ме одраска с иглата.
— Сега вие сте истински вампири — каза той.
— Къде трябва да го нося? — попитах.
— Окачи го в хамлета — каза Ваал Петрович. — Обикновено правят така.
— А кога е следващата церемония? — попита Хера.
Ваал Петрович разпери ръце.
— Това не го решавам аз. Графикът го съставя Енлил, а го утвърждава Примадонага.
Загрях, че има предвид Ищар Борисовна.
— А каква е средната честота? — попитах.
— Честота? — попита Ваал Петрович. — Хм… Интересно, даже не съм се замислял никога. Момент.
Той извади от джоба на хламидата си мобилен телефон и се захвана да натиска копчетата.
— Честотата — каза той след дълга пауза — е следната: три цяло осемдесет и шест стотни да се умножат на десет на минус седма степен херца.
— Тоест?
— Честотата е колко пъти в секунда, нали? Ето колко. Следващият път е някъде след около месец.
— Веднъж месечно е твърде рядко — каза Хера. — Твърде рядко. Така не бива.
— Говорете с началството — отвърна Ваал Петрович. — Ние все пак също си имаме йерархия. Имаш крава, пиеш мляко. Ето, Енлил си има своя домашна станция. Те с Примадоната могат всеки ден да смучат баблос, ако щат. А в самото начало на творческия път, деца, по-често от веднъж в месеца няма да ви огрее.
Той си погледна часовника.
— Е, има ли още въпроси? Защото трябва да вървя.
Повече въпроси нямаше.
След като се сбогувахме с Ваал Петрович, ние с Хера излязохме в коридора. Аз я хванах за ръката. Така стигнахме до изхода, но току пред самата врата тя си дръпна дланта.
— Дай да се видим? — предложих.
— Не сега — отвърна тя. — И не ми звъни за момента. Сама ще се обадя.
Щом ни видя, Митра се запъти към нас.
— Хера — започна той, примижал срещу слънцето, — днес имаш празник. И аз искам да ти направя малко подаръче…
Той замълча и ме погледна.
— Какво? — попитах.
— Рама — каза той, — аз имам добро отношение към теб. Но тук си малко излишен.
— Аз също имам празник — казах аз. — Не забравяй.
— Вярно — съгласи се Митра. — Просто не знам какво да правя… Ето ти още две предложения ЗА борба със самотата. Първо — имаш си Иван. Аз го ухапах, докато чаках Хера — ти като цяло му харесваш, не се съмнявай. Другият вариант е да позвъниш на Локи. Той самият, разбира се, е дъртичък, но ако поискаш да забиеш неговата приятелка, няма да възразява. За разлика от мен…
Хера се подсмихна. Аз пак не намерих какво да кажа — навярно още ми се маеше главата след церемонията. Митра подхвана Хера под ръка и я поведе. Тя даже не се огледа. С Хера ставаше нещо много странно. Не се държеше както трябва. Съвсем не. И аз не разбирах каква е работата.