Те се качиха в колата.
Да позвъня на Локи, помислих си аз — а защо пък не? Може би това е изход. Изход е, разбира се. Друг все едно няма.
Стигнах до колата, настаних се на задната седалка и затръшнах вратата.
— Къде отиваме, шефе? — попита Иван.
— Вкъщи — казах.
Иван потегли, но му се наложи да намали, за да пропусне излязлата иззад храстите кола на Хера. Зад нейните тонирани стъкла нищо не се виждаше — и тази непрозрачност подейства на въображението ми по най-разпалващ начин. Дотолкова разпалващ, че и последните съмнения, останали у мен, отпаднаха.
Набрах номера на Локи. Той вдигна веднага.
— Рама? Здравей. С какво мога да ти бъда полезен?
— Спомняте ли си, вие ми разказвахте за дуелите между вампирите?
— Разбира се, че помня — отвърна Локи. — А защо питаш? Искаш да предизвикаш някого?
По веселия му тон личеше, че той не разглежда сериозно този вариант.
— Да — казах. — Искам.
— Ти шегуваш ли се? — попита Локи.
— Не. Как да го направя?
— Достатъчно е да ми кажеш — отвърна Локи. — Аз ще организирам всичко, това влиза в кръга на задълженията ми. Но трябва да съм сигурен, че говориш напълно сериозно.
— Говоря напълно сериозно — отвърнах.
— Кого искаш да предизвикаш?
— Митра.
Локи за известно време се умълча.
— Мога ли да попитам — каза той най-накрая — каква е причината?
— Лична е — отговорих аз.
— Това никак ли не е свързано с неговата роля в твоята съдба? Имам предвид гибелта на Брама?
— Не.
— Ти добре ли обмисли всичко?
— Да — отговорих.
— Рама — каза Локи, — искам да те предупредя, че това не е шега работа. Ако действително искаш да предизвикаш Митра, аз ще задвижа нещата. Но ако размислиш, ще се получи неудобна ситуация.
— Аз. Действително. Искам. Да. Предизвикам. Митра — повторих. — И няма да размисля.
— Е, какво пък — отвърна Локи. — Какво оръжие предпочиташ?
— Изцяло по ваше усмотрение.
— Добре — каза Локи. — Тогава, моля те, метни ми на пощата дуелния ордер. Но не сега. Ще го напишеш утре сутринта, на бодра глава. Когато обмислиш всичко още веднъж. Тогава ще се задействам.
— Добре. А в каква форма да ви пиша?
— Ще ти изпратя образец. Формата като цяло е произволна, но последният ред трябва да бъде такъв: „Готов съм за това да срещна Бога“.
— Шегувате ли се?
— Ни най-малко. Какви ти тук шеги? Дуелът е сериозна работа. Ти трябва ясно да разбираш с какъв немислим ужас може да завърши всичко…
Вилата на мистериите
„До Локи Четвърти от Рама Втори.
Служебно.
Дуелен Ордер.
Митра Шести злоупотребява със своите задължения на куратор на младите вампири. Вместо да им помогне да намерят своето място в строя, той се възползва от тяхната неопитност, за да спечели доверието им. После използва това доверие по най-циничен начин. Скромността не ми позволява да се задълбочавам в детайли. Но честта изисква да накажа мерзавеца. На него трябва напълно и категорично да му се забрани общуването е младите вампири от последния набор.
Готов съм за това да срещна Бога.
Рама Втори.“
Препрочетох писмото. Думите „честта изисква да накажа мерзавеца“ ми се сториха твърде натруфени. Замених ги с „не мога да седя със скръстени ръце“. След като препрочетох още веднъж писмото, разбрах, че то може да остави впечатлението, че жертва на Митра съм станал самият аз. Замених „скромността не позволява“ със „скромността и състраданието не позволяват“.
Сега всичко беше наред. Изпратих писмото по електронната поща (Локи имаше много подходящ логин — „sadodesperado“) и зачаках отговора.
След половин час телефонът ми иззвъня.
— Надявам се, че наистина добре си обмислил всичко — каза Локи, — защото делото е прието за производство.
— Да, обмислил съм го — отвърнах аз. — Благодаря.
— Моля. Сега Митра пише своя ордер — между другото, той въобще не се учуди. Какво се е случило там при вас, а?
Аз си замълчах. Като подиша малко в слушалката и разбра, че отговор няма да има, Локи продължи:
— Подготовката ще отнеме няколко дни — да решим къде и как. После ще се свържа с теб… Настройвай се на сериозна вълна, момко. Мисли за вечното.
И той затвори.
Локи, естествено, се шегуваше за вечното. Но както се казва, във всеки майтап има доза майтап. Аз вдигнах очи към компютърния екран, на който все още висеше моят дуелен ордер. В него всичко беше точно и ясно. Освен онзи ред за срещата с Бога, за който настоя Локи. Подписвайки се под него, аз малко лукавех.