— Добре — казах аз. — Тогава кажете: явява ли се Бог просто странична фракция от производството на баблоса? Или тази странична фракция свидетелства, че Бог съществува в действителност? Нали не е едно и също.
— Не съвсем — съгласи се Озирис. — Някога, много отдавна, вампирите действително са спорили за това.
— И до какъв извод са стигнали?
— Ами до никакъв. Просто са престанали да спорят и са почнали да мислят за друго.
— Но защо?
— Ами защото — каза Озирис, подавайки се от своята ниша — и да го има Бог, той иска за нас да го няма. А след като Бог иска да го няма, това значи, че го няма.
— Но ако Бог го няма, тогава защо я има думата „Бог“?
— Защото тази дума заедно с всички други думи и понятия е необходима за производството на баблос.
— Разбирам — казах. — Но защо тя означава именно това, което означава?
— Бог е създател. Словата също създават.
— Но вие казвахте, че отразяват.
— Да създаваш и да отразяваш е едно и също. На нас ни се струва, че думите отразяват света, в който живеем, но в действителност те го създават. Точно така думите създават Бога. Именно затова Бог се изменя толкова силно заедно с диалектите на езика.
— Цялата работа е в думите?
— Именно. Даже в човешките свещени книги е казано, че в началото е било словото. И словото е било Бог. Нима не е ясно? „Бог“ е думата, която създава Бог. Това, което хората наричат Бог, се появява в ума „Б“ точно така, както и образът на тухлата се появява, когато се чуе думата „тухла“.
— На мен ми се струва — казах, — че теолозите разбират фразата „и словото беше Бог“ малко по-задълбочено.
— Никаква дълбочина няма там. Има я само думата дълбочина“ и това, което ти извършваш със себе си, когато я чуеш. И залудо го правиш, между другото. Вампирът трябва да е началник на дискурса, а не негова жертва.
— А може ли да задам един глупав въпрос? — попитах аз.
— Ще смятаме, че всичките ти останали въпроси бяха умни. Давай.
— Бог съществува ли в действителност?
— Защо пък не. Още веднъж повтарям, той съществува в ума „Б“ на всеки от участниците в мероприятието. Ако Бог не съществуваше, как бихме могли да говорим за него? Но виж, в какво именно качество съществува — това е вече съвсем друга тема.
— Ясно — казах. — Вие пак искате да кажете, че той съществува в качеството си на дума. Но аз нямам това предвид.
— А какво?
— Казахте, че умът „А“ е огледало. А после казахте, че да се отразява и да се създава, е едно и също. Може ли да се каже, че Бог присъства във всяко живо същество в качеството си на ум „А“?
Озирис се засмя.
— То да го кажем, може — отвърна той, — но всичко, което ще кажем, ще бъде направено от думи, а всяка дума, поставена пред ума „А“, мигновено го превръща в ум „Б“. Всички думи по дефиниция се намират вътре в паричната цица. Умът „А“, за който говориш ти, не е ум „А“, а просто отражение на думите „ум „А“. Всичко, за което ние можем да говорим, са полуфабрикати за изготвянето на баблос. И същевременно са отпадъци от неговото производство, защото това е затворен цикъл.
Стана ми тъжно.
— А ако разкараме философията? — попитах. — Ако караме честно? Бог присъства ли в нас?
Озирис се подсмихна.
— Бог присъства в нас — каза той. — Но ние в него — не.
— Как така?
— Нали ги знаеш стъклата, през които се вижда само в едната посока? Точно ей така.
— Защо всичко е устроено толкова ужасно? — попитах.
— Не забравяй, че ние сме деца на заточения прилеп, страдащ от загуба на паметта. И живеем в измерение, където Бог се появява единствено във вид на отпадък от производството на баблос. Какво искаш въобще?
— Вече почти нищо — казах. — А вампирите имат ли формална религия?
— Само това ни липсваше.
— А как вампирите наричат Бога?
— Бог — каза Озирис. — С голяма буква. Защото боговете с малка буква сме самите ние. Но Бог не е име, а просто наименование. Вампирите разбират, че Бог винаги остава извън имената.
— Вампирите извършват ли някакви религиозни ритуали?
Вместо отговор Озирис се усмихна криво. Следващият ми въпрос можеше да му се стори неучтив. Но се реших:
— А това учение, което вие сега ми разяснявате… То истинно ли е?
Озирис изхъмка.
— Ти ме попита за преданието на вампирите. Аз ти разказах в какво се състои то. А истинността на преданието вече е съвсем друг въпрос.
— А може ли да го задам? Истинно ли е преданието?
Озирис впери в мен продължителен поглед.
— Виждаш ли, Рама — каза той, — докато си млад, твоят организъм изработва всички нужни хормони и мозъчните ти рецептори са в нормата. През това време всяко „две по две е четири“ ще сияе с несъмнената светлина на истината. Но тя е просто отразената светлина на твоята жизненост. Точно така я отразява например музиката. На младини винаги има много хубава музика, а после кой знае защо престават да я пишат. Така мисли всеки човек, след като порасне. Или жените. На младини те изглеждат толкова привлекателни. А когато минеш шейсетте и започнат проблемите със здравето, всичко това става доста по-маловажно, отколкото храносмилането и ставите…