Аз не се плашех с тези фантазии, а точно обратното, успокоявах се. Подобни варианти със сигурност не ме заплашваха — помнех за специалното оръжие, за което говореше Локи. От самия дуел можех да не се боя.
Заплахата произтичаше от дуелния ордер на Митра. Ето за какво беше страшно да се мисли — той действително би могъл да ми изпише билет за среща с Бога, за да си изясня сам прав ли е Озирис, или не. А даже и да не е това, мислех си аз. Митра все едно ще измисли някоя невероятна мерзост и по-добре нищо да не узная за нея. Ето как се кове волята за победа…
Когато до единайсет оставаше само половин час, аз съобразих, че още не съм решил как да се облека. Порових из гардероба и намерих черен костюм, който ми беше малко широк. Затова пък няма да ми стеснява движенията, помислих си аз. На краката си надянах обувки с твърдо бомбе — не че сериозно се готвех за бой, но за всеки случай. След това си намазах косата с гел, пийнах малко уиски за кураж, седнах в креслото и зачаках гостите.
В единайсет на вратата се позвъни.
Локи и Балдур бяха прясно избръснати, благоухаеха на одеколон и имаха тържествен и официален вид. Локи носеше в ръка обемист черен сак.
— Ние вероятно предизвикваме подозрения — весело съобщи той. — Един милиционер ни поиска документите. Точно пред входа.
— А очите му умни, умни — добави Балдур. — Всичко разбира, само дето не може да го каже.
Реших, че и аз следва да се държа весело и дръзко.
— Вероятно е решил, че сте агенти по недвижими имоти. Тука често обикалят и душат разни негодници. Тих център.
Балдур и Локи седнаха в креслата.
— Митра искаше дуелът да се проведе в цирка — каза Балдур.
— Защо? — попитах аз.
— За да се подчертае идиотизмът на ставащото.
— Идиотизъм? — попита Локи. — Рядък случай, когато в някого от нас се събужда достойнство и смелост като в древните времена. И това сега се нарича идиотизъм? Рама, ти трябва да се гордееш със себе си.
Балдур ми намигна.
— Той — кимна към Локи — си има винаги две версии за случващото се. За предизвикващия и за предизвикания.
Погледнах към Локи. Лицето му тук-там бе покрито с остатъци от пудра, а на левия му клепач бяха останали виолетови сенки със златист прашец — следи от набързо свален грим. Сигурно гумената жена е излязла в майчинство, помислих си аз, и той я заменя. Или просто е учил някого да работи с коляно.
— Значи какво, отиваме в цирка? — попитах.
— Не — каза Балдур. — Цирк не успяхме да организираме. Дуелът ще се проведе по нов начин. Напълно нетрадиционен.
Засмъдя ме под лъжичката.
— Как така?
— Отгатни от три пъти — ухили се Локи.
— Ако е нетрадиционен — казах, — значи е някакво необичайно оръжие?
Локи кимна.
— Отрова?
Локи поклати отрицателно глава.
— Отрова не може — каза той. — Сам би трябвало да го разбираш.
— Да — съгласих се аз. — Тогава може би… какво още има там… Електричество?
— Не уцели. Последен опит.
— Ще се душим един друг на дъното на река Москва?
— Нищо не позна — каза Локи.
— Тогава какво? — попитах.
Локи придърпа към себе си своя сак и го отвори. Видях някакво устройство с жици. Освен това вътре имаше лаптоп.
— Какво е това?
— Делото получи разгласа — каза Локи. — За него знаят Енлил и Мардук. Доколкото разбирам, вашият дуел се случва заради известна трета особа. Ние заедно избрахме начин, по който би могъл да се реши вашият глупав спор с минимален риск. Бе решено дуелът да се проведе дистанционно.
— Какво ще правим? — попитах аз.
— Ще пишете стихове.
— Стихове?
— Да — каза Локи. — Това го измисли Енлил. Според мен е забележителна идея. Романтичният спор е редно да бъде разрешен по романтичен начин. На първи план излиза не бруталното мъжко Бонбонче на смъртта, а фината душевна организация и дълбочината на чувствата.
— А в какво тогава ще се състои дуелът? — попитах. — Имам предвид, как ще се определи победителят?
— За това — каза Локи — ние решихме да привлечем тази същата трета особа, заради която се е разгорял спорът. Награда за победителя ще бъде незабавна среща с нея. Страхотно, нали?
На мен ми беше трудно да споделя този ентусиазъм. Аз бих предпочел каквото и да е — ако ще руска рулетка, ако ще да се бием с шахматни дъски — само не и стихове. Стихосложението и аз бяхме две несъвместими неща — това го бях проверявал на практика нееднократно.