Той ме погледна така, сякаш трябваше да кажа нещо в отговор. Но аз не знаех какво.
— Хората, по непонятна причина, считат себе си за носители на доброто и светлото — продължи той. — А вампирите са смятани за мрачни рожби на злото. Но ако погледнем само фактите… Пробвай да ми назовеш поне една причина, според която хората са по-добри от прилепите-вампири.
— Може би — казах аз — хората са по-добри, защото си помагат един на друг?
— Хората правят това крайно рядко. А прилепите-вампири си помагат винаги. Те споделят един с друг храната, която носят вкъщи. Друго?
Повече нищо друго не ми дойде на ум.
— Човекът — каза Енлил Маратович — е най-ужасният и безсмислен убиец на Земята. На никое от живите същества около себе си той не е направил нищо добро. А що се отнася до лошото… Трябва ли да изброявам?
Поклатих отрицателно глава.
— А това миниатюрно зверче, което човек е избрал за емблема на своите тайни страхове, не убива никого въобще. То даже не причинява сериозна вреда. Внимателно прорязвайки кожата с предните си резци, то изпива своите два кубика — нито повече, нито по-малко. Какъв проблем е това примерно за бик или за кон? Или за човек? Източването на малко червена течност от жилите се смята за полезно от медицинска гледна точка. Описан е например случай, когато прилеп-вампир спасил умиращ от треска католически монах. Но — той назидателно вдигна нагоре пръст — не е описан нито един случай, когато католически монах е спасил умиращ от треска прилеп…
На това беше труд но да се възрази.
— Запомни, Рама — всички представи на хората за вампирите са лъжливи. Ние съвсем не сме такива злобни чудовища, каквито ни изобразяват…
Погледнах снимката на прилепа. Мъхнатата му муцунка наистина не изглеждаше заплашителна — по-скоро беше умна, нервна и мъничко изплашена.
— А кои сме тогава? — попитах аз.
— Знаеш ли какво е хранителна верига? Или както я наричат понякога, веригата на хранене?
— Нещо като „Макдоналдс“?
— Не съвсем. „Макдоналдс“ е fast-food chain, „верига за бързо хранене“. A food chain, или просто „хранителна верига“, са растенията и животните, свързани едни с други чрез отношението „храна — потребител на храната“. Като заек и питон, като скакалец и жаба…
Той се усмихна и ми намигна.
— … или като жаба и французин. Е, или като французин и гробен червей. Смята се, че хората са върхът на пирамидата, защото те мога да ядат когото си искат, когато си искат и както си искат, и в каквото си искат количество. На това се основава човешкото самоуважение. Но всъщност хранителната верига има и още по-висок етаж, за който хората в тяхното мнозинство нямат представя. Това сме ние, вампирите. Ние сме висшето звено на земята. Предпоследното.
— А кое звено е последното? — попитах аз.
— Бог — отвърна ми Енлил Маратович.
Нищо не казах в отговор, само се притиснах в креслото.
— Вампирите не само са висшето звено в хранителната верига — продължаваше Енлил Маратович, — те са и най-хуманното звено. Високоморално звено.
— Но на мен ми се струва — казах аз, — че да се паразитира върху другите все пак не е хубаво.
— А нима е по-добре да се лишава животното от живот, за да изядем месото му?
Аз пак не намерих какво да кажа.
— Кое е по-хуманно — продължи Енлил Маратович, — да се доят кравите, за да се пие млякото им, или да се убиват, за да станат на кюфтета?
— Да се доят е по-хуманно.
— Разбира се. Даже граф Лев Николаевич Толстой, който е оказал на вампирите голямо влияние, би се съгласил с това. Вампирите, Рама, така и постъпват. Ние никого не убиваме. Във всеки случай с гастрономична цел. Дейността на вампирите повече прилича на млечно животновъдство.
На мен ми се стори, че той малко го поусуква — също като Митра.
— Нещата не могат да бъдат сравнявани — казах. — Хората развъждат кравите специално. При това кравите са изкуствено селектирани. В дивата природа такива не се въдят. Вампирите не са селектирали хората, нали?
— Откъде знаеш?
— Искате да кажете, че вампирите са селектирали изкуствено човека?
— Да — отвърна Енлил Маратович. — Именно това искам да кажа.
Помислих си, че той се шегува. Но лицето му беше напълно сериозно.
— А как вампирите са го направили?
— Ти все едно няма да разбереш, докато не изучиш гламура и дискурса.