— Докато не изуча какво?
Енлил Маратович се засмя.
— Гламура и дискурса — повтори той. — Двете главни вампирически науки. Виждаш ли, ти дори не знаеш какво е това. А се каниш да говориш за такива сложни материи. Когато получиш достойно образование, аз сам ще ти разкажа за историята на сътворението и за това как вампирите използват човешкия ресурс. Сега просто ще си загубим времето.
— А от кога ще изучавам гламур и дискурс?
— От утре. Курсът лекции ще ти водят двамата ни най-добри специалисти, Балдур и Йехова. Те ще дойдат при теб сутринта, така че си легни по-раничко. Други въпроси?
Замислих се.
— Вие казвате, че вампирите са селектирали изкуствено хората. А защо тогава хората ги смятат за злобни чудовища?
— Това прикрива реалното положение на нещата. Пък и така е по-весело.
— Но нали човекоподобните примати съществуват на Земята от много милиони години. А човекът — от стотици хиляди. Как биха могли вампирите да го селектират?
— Вампирите живеят на земята от неизмеримо дълго време. И хората далеч не са първото, което им служи за храна. Но сега, ще повторя, е рано да се говори за това. Имаш ли още някакви въпроси?
— Имам — казах. — Но не знам, може би пак ще ми кажете, че е рано да се говори за това.
— Пробвай.
— Кажете, а по какъв начин вампирът чете мислите на друг човек? Когато смуче кръв ли?
Енлил Маратович се намръщи.
— „Когато смуче кръв“ — повтори той. — Пфу. Запомни, Рама, ние не говорим така. Не стига че е вулгарно, но това може и да оскърби чувствата на някои вампири. За мен — както и да е. Аз самият мога да вкарам някоя по-пикантна дума. Но виж, другите — той кимна с глава някъде встрани — няма да ти го простят.
— А как говорят вампирите?
— Вампирите казват „по време на дегустация“.
— Добре. По какъв начин вампирът чете мислите на друг човек по време на дегустация?
— Интересува те практическият метод?
— Метода вече го знам — казах аз. — Искам научно обяснение.
Енлил Маратович въздъхна.
— Виждаш ли, Рама, всяко обяснение е функция на съществуващите представи. Ако това е научно обяснение, то ще зависи от представите, които съществуват в науката. Да кажем, през средните векове са смятали, че чумата се предава през порите на тялото. Затова за профилактика на хората им забранявали да ходят на баня, където порите се разширяват. А сега науката смята, че чумата я пренасят бълхите, и за профилактика съветва хората да се къпят колкото се може по-често. Изменят се представите, изменя се и присъдата. Разбираш ли?
Кимнах.
— Та значи — продължи той, — в съвременната наука няма такива представи, които биха позволили, опирайки се на тях, да се отговори научно на твоя въпрос. Аз мога да ти го обясня само чрез пример от друга област, с която си запознат… Ти нали разбираш от компютри?
— Малко — казах аз скромно.
— Оправяш се, и то съвсем не зле — аз видях. Припомни си, защо фирмата Microsoft толкова се стараеше да изтласка от пазара интернет-браузъра Netscape?
Беше ми приятно да блесна с ерудицията си.
— В онези времена никой не знаеше как ще еволюират компютрите — казах аз. — Имаше две концепции за развитие. Според едната цялата лична информация на потребителя трябва да се пази на хард диска. А според другата компютърът се превръща в просто устройство за връзка с мрежата, докато информацията се съхранява в мрежата. Потребителят се включва към линията, въвежда парола и получава достъп до своята клетка. Ако беше победила тази концепция, тогава монополист на пазара щеше да стане не Microsoft, a Netscape.
— Ха тъй! — каза Енлил Маратович. — Именно. Аз самият за нищо на света не бих го формулирал толкова ясно. Сега си представи, че човешкият мозък е компютър, за който никой нищо не знае. Сега учените смятат, че той прилича на хард диск, на който е записано всичко, известно на човека. Но може да се окаже така, че мозъкът е просто модем за връзка с мрежа, в която се съхранява цялата информация. Можеш ли да си го представиш?
— Общо взето, да — казах аз. — Напълно.
— Е, а по-натам е лесно. Когато потребителят се свързва със своята клетка, той въвежда парола. Ако ти прехванеш паролата, можеш да ползваш чуждата клетка точно така, както своята собствена.
— Аха, разбрах. Искате да кажете, че паролата е някакъв информационен код, който се съдържа в кръвта?
— Ама моля ти се, няма нужда да използваш тази дума — намръщи се Енлил Маратович. — Отвиквай от самото начало. Запомни — в писменото общуване може да използваш думата с буквата „к“ колкото искаш, това е нормално. Но в устната реч за вампира това е непристойно и недопустимо.